Love scenario ~Sope~

~030~

От името на Хосок*

Петък.

Вече половин час седя пред огледалото. Не бях много сигурен дали да отида облечен така на училище. Наместих си фалшивите уши за стотен път тази сутрин. Нашето училище позволяваше да се обличаме както си искаме по празниците. Униформите не бяха задължителни на Коледа, Великден и днес. Май трябваше да съм с нещо... не толкова крещящо.

А какво ако съм единствения с костюм? Може би се паникьосвам твърде много... няма как да съм единствения. Нали..?

Хелоуин определено не ми беше любимият празник. Не обичах да се откроявам много от тълпата. А това нещо определено щеше да ме открои.

Но вече нямах време да се преобличам. Събрах целия си кураж и излязох навън. И там като по часовник видях едно познато лице, само че с една идея по-бледо.

- Доста интересен подбор на дрехи. Изглеждаш като клошар. - ухили се насреща ми Юнги.

- А твоя костюм къде е? Не виждам разлика от обичайните ти дрехи. - заядох се в отговор. Той бързо се завъртя на петите си и пое надолу по улицата.

- Някои могат да си помислят, че се мачваме. - каза от нищото той. Погледнах го под вежди и чак сега разбрах какво имаше в предвид.

Все пак върколаците бяха естествени врагове на вампирите.

Да, аз бях върколак, а той - вампир. Каква ирония?

Юнги беше облечен с черен костюм и странно дълго наметало, което обираше мръсотията от земята. Лицето му беше по-бледо от обикновено, а косата му - сресана назад. С периферното си зрение успях да видя и последната част от пъзела, а именно острите му зъби, подавайки се от устата му.

- Не мислиш ли, че прекаляваш със зяпането? - попита ментовата кратуна. Не го зяпах. В никакъв случай. Просто се прави на интересен.

- А ти не мислиш ли, че си малко досаден?

- В това ми е чара. - сви рамене Юнги и прескочи една локва по улицата. - А твоя да не е в тези космати уши? - добре, вече исках да го фрасна. Имах фалшиви кучешки уши, стърчащи от косата. Какво толкова? Не исках да нося маска през целия ден, така че реших да се спра на това. Останалата част от костюма ми беше доста по-семпла. Скъсани дънки, едно голямо зелено яке и нашийник на врата. По-точно чокър, но сега можеше да мине и за нашийник.