Love scenario ~Sope~

~053~

От името на неутрален разказвач*

Понеделник.

Не е лесно да представяш проект пред осемдесет човека, ако не и повече. Гласът ти трепери, ръцете ти се потят, не можеш да стоиш на едно място, заекваш на всяка втора дума... абе, трудна работа е. И макар никой да не те слуша, ти пак се нервираш. Такъв беше и случаят при единадесетите класове. Днес всяка двойка имаше точно две минути да представи възложената си задача, като за това кратко време трябваше да представят възможно повече информация. Колкото по-изчерпателно, толкова по-висока и оценката. Малко невъзможно, но оплакването само ги бавеше.

- Готов ли си? - прошепна Хосок на Юнги, който от десет минути бе забил лице в бележките си. Четеше и се молеше на господ да не прецака нещата, както винаги.

- Не, но няма голямо значение. - сви рамене Мин. Можеше да изглежда сравнително спокоен, но в действителност планираше смяна на училищата. За предпочитане някое с по-лесни предмети и по-мили учители.

- Сигурен? Изглеждаш малко притеснен.

- Нищо не ти отбягва, а? - засмя се горчиво Юнги.

- Спокойно, всичко ще е наред. И не го казвам, за да те успокоя. Аз знам, че всичко ще е наред. - изведнъж погледът на Хоби се избистри и самонадеяна усмивка се появи на лицето му. Беше по-уверен от всякога. Все пак, чакаше цяла седмица за този момент. - Тези преди нас почти приключиха, така че се приготвяй. Ще покажем на господин Чой, че не сме идиотите, за които ни мисли.

Става доста секси когато е сериозен.

Поне това разсея Юнги от насъбралото се притеснение. Но Хосок беше прав, нали? Учеха усърдно, так че нямаше за какво да се тревожи. Не и когато бяха заедно, за да си пазят гърбовете.

Ах, какви емоции за едно изпитване... дори на репетициите не бяха така драматични.

- Та... следващите са Мин Юнги и Чонг Хосок. - съобщи преподавателя им на висок глас. Днес се бе облякъл с любимото си бежово палто, специално за случая. Искаше да изглежда добре, докато пишеше всички двойки. - Какво ще ни представяте момчета?

- Изготвили сме проект за хормона допамин. - отговори Хосок и кимна на Юнги да покаже тяхната творба. Мин разгъна големия картон и показа на целия клас проекта, макар само шепа ученици да ги гледаха. Чонг започна да изрежда най-основното за допамина, все едно четеше направо от Уикипедия. Говореше бързо, но разбираемо. Към края даде знак на Юнги да продължи с интересните факти, които бяха запазили за последни. Общо взето мина добре. Не заекваха много, нямаше нервни стъпки, нито си забравиха текста. Нямаха проблеми. Което само изнерви преподавателя им. Сега трябваше да им пише отлични оценки. Къде бе забавата в това?