Love scenario ~Sope~

~079~

От името на неутрален разказвач*

Понеделник.

- Шит, май го виждам да идва. - извика Джаксън една идея твърде силно, когато забеляза учителя им по химия да слиза по стълбището. Приближаваше се с бясна стъпка към учениците, събрали се пред лабораторията, където обикновено си провеждаха занятията, било то теоретични уроци или лабораторни експерименти. Само че днес щяха да имат контролно и може би затова господин Чой бе толкова развълнуван.

И може би затова младежите бяха на път да получат нервна криза. Едно момиче бе на секунди разстояние от това да се разплаче. Миличката.

Понякога единадесети клас ужасно много съжаляваше за избора си на учебни предмети в програмата си. Всъщност не бе само понякога, но нека не сме толкова негативно настроени.

- Здравейте и на вас, мистър Уанг. - обади се преподавателят им, когато стигна до насъбралата се група от ученици, които чакаха да отключи вратата. Обърна се специално към Джаксън с онзи подигравателен поглед, като изкара душата на момчето. - Следващият път, когато предупреждаваш, че идвам... може поне да не викаш толкова силно. Сигурен съм, че дори на втория етаж са те чули. Не забравяй, че това е учебно заведение и трябва да пазим ред и тишина в коридорите, но това очевидно е непосилно за малкото ви мозъчни клетки. Прав ли съм, мистър Уанг?

- Май сте в добро настроение, а господине? - засмя се русокоското с глупашка усмивка, като разсмя част от своята групичка. От другата страна на коридора, Джени го гледаше неодобрително, защото още му се сърдеше за "шибаната им раздяла", която в скоро време нямаше да забрави. Проблеми в Рая, както винаги.

- Повече от добро настроение съм! Обичам да ви давам тестове и вие да се мъчите, докато аз си почивам в продължение на един хубав час. Не ви ли звучи страхотно?

Но учителят остана без отговор. Само бе посрещнат от няколко разтревожени погледа и тежки въздишки.

След като отключи лабораторията, младежите влязоха вътре и се настаниха на обичайните си места на големите бели маси. Които, за тяхна жалост, нямаха място под тях за пищови.

Господин Чой изчака търпеливо всички приказки да свършат, след което извади драматично една купчина листи от бюрото си. Започна да раздава на всяка една маса подред, като след броени секунди стигна и до тази на нашите петима герои. Джимин и Хосок бяха кажи-речи спокойни, докато  Джънгьон и Юнги бяха една идея по-нервни и тропаха с крак по пода. А Шиумин в момента изнасяше ритуали и се молеше на всички богове, които знаеше. Всеки се оправяше, както можеше.