Love scenario ~Sope~

~084~

/само казвам, че уатпад напоследък рядко дава известия за качени глави и ако случайно не сте видели, този четвъртък имаше нова глава - 83/

От името на неутрален разказвач*

Петък.

Столовата на гимназия "Ким Уинки" кипеше от живот, както винаги. Младежите обядваха спокойно и нетърпеливо чакаха края на учебната седмица най-после да дойде. Уикендът бе точно зад ъгъла и щяха да си починат от всички тези контролни и изпитвания. Било то и за само два дни.

Но какво повече може да иска един гимназист в края на годината, освен малко почивка?

- Мисля това лято да започна да тичам в парка. - гордо заяви Шиумин и удари масата с юмрук, привличайки вниманието на останалите от групата. Нашите петима герои обсъждаха плановете си за идващото лято, което бе само на месец разстояние. И очевидно някои имаха доста амбициозни и нереалистични мечти, а?

- О да, сигурно. - засмя се Джънгьон, докато отпиваше от енергийната си напитка, която се надяваше да я държи будна до последния час днес. В такива моменти въобще не можеше да приеме братовчед си на сериозно. Познаваше го твърде добре, за да каже кога наистина планира да направи нещо и кога... говори такива небивалици. - А аз ще стана новата кралица на Англия.

- Не се ебавам, дори да не го вярваш. Още от юли месец ще се настроя да ставам от осем часа сутринта и да правя по поне две обиколки на парка. До края на лятната ваканция ще мога дори да се запиша на маратон. И без това организират такива неща всяка седмица в различните части на Сеул.

- Шиумин, напълно ли си убеден, че ще имаш мотивацията за бягане? Предишните ти опити за отслабване и водене на диети траеха не повече от месец... не мисля, че си от най-постоянните хора на този свят. Без да се обиждаш. - усмихна се Джимин и погали рамото на приятеля си, успокоително.

- Всъщност е доста обиждащо. Но ще видите, когато имам тялото на гръцки бог. - изнерви се той и се натъпчи с ориз, за да не каже някоя лоша дума междувременно. Достатъчно се бе изнервил.

Както и сами може да видите, младежите бяха безгрижни, както винаги и просто си губеха времето в празни приказки. Оставаше им няколко седмици до края на учебната година и по повечето предмети вече бяха оформени. Затова можеха да си позволят да го карат една идея по-спокойно, нали? Догодина щяха да мислят за изпитите си, сега нямаше за какво да се притесняват.