Love scenario ~Sope~

~020~

От името на неутрален разказвач*

Хосок почти не беше спал, но това не му пречеше да се приготви за училище за отрицателно време. Закуси с един банан, колкото да не умре от глад, и излезе от тях. Избягваше родителите си, защото все още им беше сърдит за вчерашния разговор. Не разбираше защо не искаха да му помогнат да намери биологичното си семейство. Та те дори не вярваха, че са живи.

Затова реши да потърси помощ от други хора.

Извади телефона си и влезе в Месинджър, търсейки една определена група.

Цирк

ShiningHobi:
Добро утро! Бих искал да се съберем всички в обедната почивка. Ще ви обясня някои неща, относно писмото и странното послание. Нужна ми е вашата помощ.

YeonnieUnni:
Нямаш грижи, там съм!

XiomOppar:
Съгласен! Ще ви чакаме на някоя маса, заедно с Йони

LovelyJiminie:
Разбира се, че ще дойда, Хоби-хьонг!

SleepyMin69:
Изглежда и аз ще се присъеденя

Хосок си отдъхна при вида на отговорите им. Планът му беше меко казано тъп и необмислен, но трябваше поне да се опита.

***

- Моля обърнете на страница педесет и втора и прочетете текстът на страница педесет и трета! - нареди възрастната жена на учениците.

11В имаха история и им оставаха броени минути преди края на часа, но старата им даскалица не ги пускаше по-рано. Джимин обърна страниците на учебника, който делеше с Хоби и зачете на ум урока. На кого му пукаше за войните в Япония? Можеха да учат по-интересни неща, но гадната им програма не го позволяваше.

- Имам чувство, че всеки момент ще заспя... - прозя се Хосок и си подпря главата на моливника си.

- Още малко остава... пък и после имаме обедна почивка и ще се видим с останалите от групата. А за какво ще говориш? - попита Чими, но въпросът му остана игнориран.

Чонг искаше да изчака когато всички бяха заедно. Беше безсмислено да го казва веднъж на Джимин и втори път на останалите в закусвалнята.