~012~

178 26 26
                                    



От името на неутрален разказвач*

- Мама му шибана... край, това беше! Просто се отказвам! - филмирано извика Ким Сокджин и захвърли молива, с който до сега драскаше по листите пред него. Опитваше се да пооправи малко сценария на "Ромео и Жулиета", така че да стане по-интересно, но никакви идеи не му хрумваха. Нито успяваше да промени репликите на героите, че да са по-забавни, нито успяваше да направи сюжета по-разбираем и достъпен за днешната младеж.

  Джин нямаше да лъже. Тази пиеса беше от скучна към по-скучна. Но трябваше да оправи този проблем до утре, когато щеше да раздава ролите на учениците от драмсъстава.

- Всичко наред ли е? За последните десет минути чух повече псувни, отколкото по улиците в Сърбия. - Сокджин се обърна, само за да види Намджун, надничащ иззад открехнатата врата на стаята.

- Ти пък откъде знаеш колко псуват сърбите? Кога си ходил при тях? - поинтересува се Джин, но въпросът му остана игнориран от съпруга му.

Джун се отправи до бюрото, за да види върху какво работи мъжа му. Остана приятно изненадан, като видя надраскания сценария.

- Значи "Ромео и Жулиета", а? Добър избор, скъпи. - Намджун се наведе и дари по-големия с целувка по челото. Намираше за привлекателно факта, че Сокджин се отдаваше толкова много върху театралната трупа.

- Добър избор ли?! Трябва да се ебаваш с мен! Тази пиеса е толкова скучна и буквално никой няма да я разбере. Всички реплики са с някакви стари жаргони и фрази, които бог знае какво означават! Да не говорим, че поне половината е римувана... - изпъшка повторно Джин. Скоро щеше да получи главоболие от толкова мислене. Не му се отдаваше.

- Тогава... защо просто не я промениш в стил "Двадесети и първи век"? Вкарай модерни неща, които учениците добре ще разберат. - предложи Намджун и се облегна на бюрото. И двамата се чудеха как да пренапишат текста, така че да се хареса от всички. Както и на младежите, така и на учителите.

- Просто както и да го погледна... ще трябва да променим много неща, за да стане разбираема, а тогава ще се изгуби магията... в днешно време малко хора харесват тези скучни клишета за истинската любов между момиче и момче...

И тогава на Намджун му прищрака нещо в главата. Издуха няколко кестеняви кичура от челото си и дръпна текста към себе си. Взе най-близкия сив молив и набързо написа ново заглавие над оригиналното.

Love scenario ~Sope~Tahanan ng mga kuwento. Tumuklas ngayon