Love scenario ~Sope~

~027~

От името на неутрален разказвач*

Събота.

Часът бе два без пет. Хосок се полюшкваше леко пред библиотеката, докато Юнги се бе качил на един парапет, напълно погълнат от телефона. Гледаше си инстаграма, но от време на време хвърляше скришни погледи към червенокоското пред него. Изключително много го дразнеше облеклото му.

- Добре, повече не издържам. - извика Юнги и скочи от парапета. - Как може да си облечен по този начин? - Хосок погледна дрехите си, въпреки че много добре знаеше как се бе облякъл. Все пак прекара час в избиране на тази комбинация от цветове. Имаше синя тениска с японски надпис, (който бог знае какво означава) бели шорти и сини чорапи, подаващи се от маратонките му.

- Не разбирам какъв ти е проблемът?

- Трябва да се ебаваш с мен. - Мин извъртя очи, но преглътна досадата си и продължи. - Знаеш ли колко градуса е навън? Около десет. Десет! Да виждаш някъде слънце? Защото аз не! Аз и през лятото не се разголвам толкова, а ти... просто си невъзможен. Не ти ли е студено? - попита най-накрая Юнги. Хоби се закикоти тихо и поклати глава.

На него никога не му беше студено, дори и през зимата. Кожата му почти винаги излъчваше топлина, която не му позволяваше да замръзне.

- Мисля, че малко се превземаш. - махна с ръка червенокоското, след като спря да се смее. - За разлика от теб, аз търпя ниските температури. Не е нужно да си напрягаш главата излишно. И без това няма почти нищо там. - Юнги посегна да го удари по рамото, но Хосок бързо избяга на няколко метра в страни. - Хм, чудя се къде са останалите? Стана почти два часа...

- Какво за наааас? - двамата се обърнаха и видяха Джънгьон да им маха от другата улица. Зад нея Шиумин и Джимин обсъждаха нещо много оживено.

- Как ме чу от там? - попита Хосок, когато другите пресякоха.

- Първо, говориш изненадващо силно. Второ, имам добър слух. - усмихна се Йони и влезе първа в библиотеката.

Останалите я последваха като стадо овце. Поздравиха стареца на рецепцията и се насочиха към вратата отсреща им. Тя разкри гигантско помещение, пълно с книги. Точно от дясната им страна се намираше малко дървено бюро и една лелка зад него, четяща стар роман. Във вътрешността на залата се извиваха стълби, водещи към горната част на библиотеката. А точно по средата на всички рафтове и книги, можеха да се видят десетина маси за читателите.