Love scenario ~Sope~

~010~

От името на неутрален разказвач*

Втората седмица от новата учебна година дойде, а заедно с нея и още драми.

Денят беше по-студен от обикновено, което само допринесе за лошото сутрешно настроение. Типично за любимия на всички - понеделник. Но учебният ден мина неусетно бързо и последните часове наближаваха. Което значеше, че 11Б, 11В и 11Г щяха да имат химия съвсем скоро.

Хосок и Джимин наблюдаваха лениво часовника в стаята по история,  отброявайки секундите до края на урока им. Не можеше да се каже, че това бе един от любимите им предмети.

- А за домашно ще ви дам— учителката им не успя да се доизкаже, защото звънецът я прекъсна, а след него всички станаха и си наметнаха раниците.

- Не сте свободни, докато аз не ви освободя! - опита се да извика  преподавателката им, но на нейната възраст бе трудно да се повишава тон. Все пак, не случайно преподаваше по история. Доста от нещата в учебника ги беше преживявала.

Учениците напуснаха стаята за броени секунди и се отправиха към лабораторията по химия. По пътя всички се уговаряха кой с кого ще седи, защото масите там бяха за по пет човека. Хоби отдавна бе питал Хоши и приятелите му, Джун и Мингхао, да седят заедно с него и Джимин. Хоши, разбира се, се съгласи на предложението му. Кой можеше да откаже на Чонг Хосок?

Но като стигнаха видяха дузина ученици, ако не и повече, да седят пред стаята.

- Защо не влизате? - поинтересува се Джимин, питайки първия срещнат.

- Заключено е. - отговори бързо той и се облегна на отсрещния прозорец.

11В се спогледаха унило и си оставиха нещата на земята, поне да не им тежи.

- Сега какво? Три класа ще чакат учителя да дойде ли? Целият коридор ще се задръсти! - оплака се Хосок на приятеля си и положи уморено  главата си на рамото му.

- Няма нищо, хьонг. Просто ще почакаме малко отвън... това не е ли Юнги-хьонг? - попита Джимин една идея по-весело. Хоби веднага погледна нагоре и видя ментокосовото момче да идва с класа си. Точно до него вървяха Боби и Марк, които обсъждаха дали си струва въобще да присъстват този час. Какво толкова ако избягат за химията?

- Здрасти, ЧимЧим! - каза усмихнато Юнги на русия красавец, който го прегърна още на момента. Мин веднага отвърна без дори да се замисля. Не искаше да го пуска. Беше му толкова приятно да се прегръщат... още  повече, че през това време гледаше мазно Хосок право в очите. А какво  правеше Чонг по този въпрос? Не искаше да прави сцени пред Джимин, затова само си мълчеше и червенееше от яд.