Love scenario ~Sope~

~026~

От името на неутрален разказвач*

Петък.

- Не си мрънкай текста под носа! И се изправи малко! На това стойка ли му казваш? Дори прабаба ми е по-изправена от теб! – извика Сокджин на учениците пред него, които сега поставяха първа картина от пиесата – „Ромео и Жулиета". Като сценарист и учител трябваше да бъде критичен и честен към младежите, записали се на театралната школа в училище. Но никой не предполагаше, че ще е толкова критичен.

- Господин Ким—

- Забравете тея формалности! Тук ме наричайте Сокджин или просто Джин. Колко пъти трябва да ви го повтарям? – отново се скара преподавателят им.

- Джин, по-прав от това не мога да седя. Усещам как ще падна назад всеки момент. – оплака се Шиумин. Вече от десет минути повтаряха едно и също изречение, при това неговото, само защото на Сокджин не му харесваше. Беше по-стриктен по време на клуба, отколкото в истинските им часове.

Повтаряха, потретваха и не спираха да репетират едно и също нещо. Ако въобще можеше да се нарече репетиция. Разбира се, след петнадесетия опит на всички им писна и решиха да продължат напред. Беше доста по-трудно от очакваното.

Джин продължаваше с хилядите си забележки, а учениците с тихите си въздишки. Тези, които не играха в първата картина, само стояха на чиновете и следяха текста. Щяха отдавна да са заспали от скука ако не бяха крясъците на Сокджин през няколко секунди.

Бяха дръпнали всичко назад, така че пред дъската да има достатъчно място, за да може да се репетира. Изненадващо, но половината стая се беше опразнила така. Мястото им бе предостатъчно, но въпреки това учителят им отново намираше за какво да се оплаче.

- Момо, виждаш ли колко място създадохме? Специално за тази картина и за вас? – тя кимна при въпроса на Джин, но всички можеха да усетят на къде отива с този заплашващ тон. – Тогава, след като ясно разбираш този факт, защо по дяволите стоиш през цялото време в този ъгъл, където са и другите? Така цялото внимание на публиката отива в точно този ъгъл и става претрупано. Че дори по-зле! Идеята на сцената е да покрием възможно повече от нея. Окото не може да възприеме толкова много информация ако всички седите на едно място заедно. Ти и Хьонджин трябва леко да се отдалечите, например на ляво, и да гледате от там спора на останалите. Имам чувство, че говоря на петгодишни...