Love scenario ~Sope~

~033~

От името на Юнги*

От мен да знаете, не е лесно да си винаги навреме. Случва се понякога да закъснееш за нещо важно. Човешко е. Всеки прави грешки.

Но явно някои хора го приемат много навътре.

- Ще спреш ли да ме гледаш толкова ядосано? Закъснях само с шест минути, успокой се! - казах на Хосок, който продължаваше да ме зяпа с най-заплашителния си поглед.

- Вчера специално ти писах да си пред нас в 9:40. Повече няма да си правя труда да ти пиша! Веднъж да си помисля "Може да ходим заедно, така и така сме в една посока", но нееее. Нека закъснеем с цели шест шибани минути и изкараме Хосок извън нерви! - изпъшка гневно и започна да тропа по тротоара.

- Сякаш ми пука дали ще ми пишеш! Прави каквото си искаш, не ме ебе. - обърнах се в другата посока и кръстосах ръце. И аз можех да се правя на сърдит за глупости. Тази игра се играеше от двама!

Вървяхме в мълчание през целия път до училище. И по-добре. Не исках да му слушам мрънкането. И тъпите оплаквания.

Наистина ме изнерви.

Дойдохме точно две минути по-късно. Голяма работа! Не е кой знае какво! Не виждам защо Хосок трябваше да се сърди за такива дреболии. Сега през целия път щеше да е кисел. Просто го знаех.

Джимин, Шиумин и Джънгьон ни чакаха на стълбите пред училище.

- Ето ви и вас! А Джин къде трябва да го чакаме? - попита Йони. Имаше синя раница на гърба и предположих, че пак си носеше лаптопа. За всеки случай.

- Трябва да търсим бял миниван някъде на паркинга. Поне така каза. - отговори Хосок и пое към него. Вървеше най-отпред като вожд, докато аз се размотавах най-отзад. Исках да държим известна дистанция.

Не ни отне много време да открием Сокджин и колата му. Може би защото имаше само две коли на паркинга. Но само може би.

Той слезе от превозното средство и почна да ни маха като луд. Имаше слънчеви очила и бели дрехи, които сигурно си е играл един час да глади. Посрещна ни доста развълнувано. За къде беше тази радост, нямаше да ходим в Дисниленд?

Минивана беше наистина голям. Зад шофьора имаше две седалки с мини хладилник между тях. Отзад имаше други три места, на които човек без проблем можеше да се излегне. А багажника можеше да побере поне пет куфара. Сега като се замисля... защо му трябваше толкова голяма кола?