Love scenario ~Sope~

~075~

От името на неутрален разказвач*

Събота.

- Закъде си се приготвил така? Ще излизаш ли? - попита Джихун, докато по-големият му брат си връзваше обувките.

- Да, ще се виждам с приятели в библиотеката. Сигурно ще говорим дълго време, така че не ме чакай за обяд. Има малко кимчи от вчера в хладилника, но ако ти се яде нещо по-различно може да поръчаш храна за вкъщи. Знаеш къде са парите, само не харчи твърде много.

- Не се тревожи излишно и без това не съм особено гладен. Но нека се върнем на излизането ти... тези приятели включват ли Хосок-хьонг?

- Да? Защо? - кисело отвърна Юнги и погледна момчето под вежди. Не му харесваше накъде отива самодоволния му тон.

- Просто се интересувам от личния живот на батко ми, толкова ли е лошо? - сви невинно рамене той. - А и забелязах, че напоследък излизаш често с него, а?

- Нормално е, все пак ми е гадже.

- С предишните ти партньори нито се вижда толкова често, нито им пишеше всеки ден, както правиш с Хосок. Имал си доста гаджета, но само към него се държиш толкова привързано. А и още не си спал с него, което си е рекорд за възбудения ти задник.

- Първо, не мисля, че тези неща ти влизат в работата. И второ... с него може да се каже, че е по-различно. Досега не съм имал толкова сериозна връзка. - срамежливо съобщи русокоското и прибра един кичур коса зад ухото си.

- О, значи е любов? Ще бъде наистина разочароващо ако скъсате тогава... - замисли се Джихун и се качи на втория етаж, като така остави брат си напълно сам пред входната врата. Сам самичък с милионите си мисли, които не спираха да го тормозят.

Юнги погледна несигурно към бравата и преглътна насъбралата се буца напрежение, заседнала в гърлото му. Изключително много мразеше тази тема. Беше наясно, че един ден ще се наложи да скъсат, защото рано или късно всеки ще поеме по своя собствен път и няма как да поддържат връзка от разстояние. Беше и наясно, че това бе напълно нормална част от живота и много хора преживяваха такива раздели постоянно. Просто трябваше да приеме факта, че нищо не беше вечно. Макар че беше малко трудно.

Най-после излезе навън и усети един топъл бриз по лицето си, който го върна в реалността. Пое надолу по улицата и се опита да се отърси от това негативно мислене. Раздялата щеше да я мисли чак след училище. Още бяха единадесети клас, което значеше, че ще имат цяла година заедно.