Love scenario ~Sope~

~066~

От името на неутрален разказвач*

Асансьорите са страшно нещо. Много хора се страхуват от тях. Но знаете ли кое е по-страшно от това да останеш заклещен между етажите?

Да се возиш в него с момчето, което харесваш. И то когато не си говорите.

Такава беше и ситуацията с Хосок и Юнги. Тъй като бяха останали последни от трупата, бяха принудени да се качат на петия етаж напълно сами. Приятелите им отдавна се бяха настанили в стаите си и вече си разтоварваха багажа... а те? Те чакаха асансьора да дойде при тях. Тези мъчителни десет секунди, прекарани в непоносимо мълчание, направо им изкараха нервите.

Още не можеха да повярват, че трябва да делят стая. За два дни. И две нощувки. Не можеха да се погледнат от онази целувка преди седмица, а сега се очакваше да спят на няколко метра един от друг. Каква ирония на съдбата.

Но за тяхно щастие асансьора скоро дойде и се качиха на секундата. Без да се бави и минута повече, Хосок натисна бутона за петия етаж и зачакаха още двадесет напрегнати секунди. О да, наистина бе неловко. Това бяха най-дългите секунди в живота им, да не говорим, че ги прекараха на сравнително близко разстояние. Все пак багажа заемаше по-голямата част от асансьора и се наложи да се сгъчкат един до друг. Нещата ставаха все по-интересни, но не и за двете момчета. Сърцата им препускаха бясно все едно се състезаваха в някаква гонка. Когато вратите се отвориха, една дълга въздишка напусна устните им, без дори да се усетят, че я бяха задържали. Но бе трудно да се диша в присъствието на обекта на чувства ти, който уж се очакваше да игнорираш. И двамата можеха да го потвърдят.

Набързо отключиха стаята и отвориха дървената врата, разкривайки една красива и голяма бяла стая. Имаше две малки легла в двата края на помещението, като помежду им бе сложена една малка масичка с красива ваза отгоре ѝ. В нея имаше три червени рози, които те първа щяха да разцъфнат. Отделно имаше огледало в цял ръст и един голям гардероб, достатъчен за всичките им дрехи. Както и една баня, която съвсем скоро щяха да разгледат и окупират. Беше перфектната хотелска стая, откъдето и да я погледнеш. И макар да не им харесваше идеята, че ще я споделят... поне имаше две отделни легла.

Поне това.

Оставиха си внимателно багажа и всеки зае по едно легло, все едно не им трябваха думи, за да се разберат. Макар че точно сега нямаше как да избегнат разговорите. Колкото и да не им бе приятно, трябваше да си кажат нещо. Каквото и да е.