Love scenario ~Sope~

~038~

От името на Юнги*

Петък.

Всичко е наред. Ако продължавах да се самозалъгвам така, можеше и да стане истина. Поне на това се надявах.

В момента лежах на леглото си вкъщи, но исках да избягам някъде. Далеч при това. Усещах червените си бузи да се сгорещяват още повече. Бях сигурен, че вече приличах на домат. И то заради днешната случка.

Може би трябва да се върна малко назад, за да обясня какво стана. Училищната седмица мина неусетно и петъкът дойде, преди да се усетя. Знаех, че този момент все някога ще настъпи, но не се бях подготвил психически. Днес на актьорското поставихме сцената, където Хосок ми предлага брак. О, това не е всичко. Заедно с това трябваше и да ме целуне.

И го направи.

Още когато ни казаха, че ще сме двете главни роли, знаехме, че все в един момент ще се целунем. Но въобще не бях подготвен за това... особено толкова скоро! И на всичкото отгоре го направи с такова хладнокръвие. Сякаш всеки ден целува момчета, просто така. Аз съм този, който се е целувал със стотина хора, не той! Аз трябваше да съм спокойният!

Защо, по дяволите, не съм?

Минаха около два часа от тогава, но все още мога да си спомня всеки проклет детайл. Всички ни гледаха в захлас. Сокджин си беше отворил сценария, за да пише идеи по него. Отвън не спираха да минават коли, но точно тогава целият свят изчезна. Или поне така ми се стори. Хосок си четеше репликите с нетипична увереност, докато аз получавах нервна криза. Толкова много исках да прескочим частта с целувката, но Джин нямаше начин да се навие. Просто наблюдавах този червенокоско да ръкомаха. Но после се наклони към мен и преди да мога да направя каквото и да е, той ме целуна. Беше бърза, едва видима целувка. Сигурно нямаше и две секунди.

Когато се отдели от мен продължи с репликите си, а аз издишах насъбралото се напрежение. Дори не забелязах, че съм си задържал дъха през цялото това време. Бях твърде зает със сцената, за да забележа, но устните му бяха меки. Неочаквано меки.

След днешната репетиция получихме малко закачки за целувката, но нищо повече. Прибирах се сам, защото Хосок е имал час за зъболекар след училище. И слава богу! Представям си колко неловко щеше да е на път към вкъщи.