Love scenario ~Sope~

~052~

От името на неутрален разказвач*

"Може би нямаше да е толкова зле."

Това си беше казал Хосок. И нещата наистина не бяха толкова зле. Да, навън имаше страшна буря. Но като изключим това, всичко вървеше като по вода.

С Юнги си бяха пуснали някаква стара семейна комедия и прекараха следващите два часа в смях и хапливи коментари относно скучния и предвидим сюжет. Но това правеше филма още по-забавен. Караха го така, докато стомасите им не закъркориха.

- Има ли нещо за ядене? - попита Хоби. Не беше обядвал и сега умираше от глад. Можеше да изяде цял кон или вълк, зависи каква гарнитура ще има.

- Ами... не знам? Има малко замразени храни в хладилника, но всичките имат вкус на пластмаса. Защо да не сготвим нещо? - предложи Юнги и целият светна. Беше му писнало от пакетирани храни, така че всяко прясно приготвено ядене бе добре дошло.

- Какви продукти имате тогава?

- Хм... май имаше пакет спагети някъде. Какво ще кажеш за Болонезе? - предложи Мин.

- Съгласен съм на всичко, стига да е ядливо. - отговори Чонг. Станаха от удобния диван и се насочиха към кухнята - новото им работно място.

Хосок беше сравнително спокоен. Още от малък шеташе в кухнята, така  че бе уверен в готварските си способности. Той и баща му отговаряха за закуската, обяда и вечерята повечето пъти. А майка му... можеше да вари вода. Да, това го умееше.

Същото важеше и за Юнги, разбира се. Родителите му почти никога не бяха у тях, което значеше, че трябва да се оправя сам. Все пак не можеше  да се храни само от замразени неща, нали?

Да, двамата бяха свестни готвачи. Знаеха туй-онуй и се оправяха що-годе добре. Заедно нямаше да имат никакви проблеми. Или поне така се предполагаше.

Само че проблемите започнаха още с влизането в кухнята. Десет минути  търсеха пакета със спагети, само за да го открият на масата. После спориха кой трябва да направи соса и кой самите спагети. Но след жестока  игра на камък, ножица, хартия (две от три) ролите бяха разпределени и  всеки се зае с дадената си задача. Юнги наряза доматите и лука, след което ги сложи в голям тиган с дълбоко дъно. Разбира се, Хосок му  хвърляше от време на време притеснен поглед да не обърка нещо. Накрая  реши да пробва соса за всеки случай. Взе една малка лъжичка и се приближи към котлона.