От името на неутрален разказвач*
Петък.
- Хосок, отпусни се бе! - извика Сокджин. - И се доближи малко към момчето! Няма да те ухапе. - Хоби направи две крачки към Юнги, като вече ги делеше точно една педя.
В момента драмсъстава репетираха любимата на всички картина. А именно - целувката на Ромео и Жулиета. Или Росен и Жоро, ако трябва да сме точни.
Но проблемът на двамата ни главни герои не беше текстът. Те го знаеха сравнително добре. Но за сметка на това самата им игра не бе нито реалистична, нито естествена. Но беше малко трудно да се държиш нормално около човекът, който харесваш. И момчетата щяха да го разберат по трудния начин.
- Не мога ни ден, ни нощ да изкарам без теб. - продължи Хосок, гледайки Юнги право в очите. Беше му нужна голяма воля, за да държи този зрителен контакт, без да се изчервява като маймунски задник. - Искам те още сега, още тук!
- Знаеш, че не можем. Знаеш, че не ни е позволено. Това не е наше решение, бъдещата ни отдавна са били предопределени. Откажи се преди да сме стигнали твърде далеч. - отвърна Юнги, в същия отчаян тон.
- Няма да приема бъдеще без теб, любими. - прошепна Хоби и се наклони към Мин с нацупени устни, готов да го целуне. И може би щеше да го целуне, ако не бяха прекъснати от Джин.
- Чакайте! Май имам идея. - извика преподавателят им и двамата замръзнаха на няколко сантиметра от себе си. - Какво ще кажете, като се целувате да се завъртите или нещо от сорта?
- Джин, не става ли малко прекалено? - попита Хосок, като леко му се зачервиха бузите. Да обсъждат това на глас бе меко казано неловко. - Просто целувка, не е нужно да го правим претруфено.
- Добре, добре... беше просто предложение. - учителят се настани на бюрото и остави момчетата да продължат със сцената.
- Няма да приема бъдеще без теб, любими. - каза Чонг отново и се доближи бавно към приятеля си. Само че и този път бяха прекъснати.
- А какво ако Хосок хване Юнги за кръста и го вдигне във въздуха, за да е по-драматично!
- Джин, идеите ти стават все по-странни. Не е нужно да променяме тъпата целувка, окей? - отвърна Хоби. Леко му писваше от всички тези прекъсвания. Не можеше ли да целуне Юнги на спокойствие?
YOU ARE READING
Love scenario ~Sope~
FanfictionОмраза? Тук! Любов? Разбира се! Хотел? Триваго! В училището по изкуства, в Сеул, учителят по актьорско майсторство ще поставя пиесата "Ромео и Жулиета". Но след като прочита сценария, разбира, че ще е скучна на тийнейджърите... но тогава защо да не...
