От името на неутрален разказвач*Събота.
- Мамооо, къде ми е чадъра? - извика Хосок, докато претърсваше килера. - Не мога да го намеря никъде!
- Трябва да е някъде около закачалката в коридора, Хосоки. - изкрещя майка му в отговор, сгъвайки прането. - Там го оставих, след като разходих Майки тази сутрин.
- Мамоооо, не е там, проверих два пъти! - продължи Хоби, напълно отчаян. Навън валеше като изведро, а вече трябваше да е тръгнал към Юнги. Не беше типично от негова страна да закъснява и всяка секунда бе ценна. Особено ако ставаше дума за Юнги. Колкото по-рано тръгнеше, толкова повече време щяха да прекарат заедно, но в момента само си губеше времето.
- Абсолютно сигурна съм, че е там!
- В момента гледам закачалката и виждам само дрехи. Ох, скоро няма да изляза от тази къща... - притесни се кестенявото момче.
Майка му се изнерви след петото оплакване и отиде в коридора, за да намери тъпият чадър, който слепият ѝ син не можеше да открие. Още с влизането в стаята посочи едно малко място на закачалката, където палтата бяха дръпнати и можеше да се види именно този тъп чадър.
- Кълна се, че допреди малко не беше там!
- Да, да... може би просто ти трябва по-голям диоптър, а? - пошегува се тя и му подаде едно дебело яке. - Взе ли си всичко?
- Разбира се.
- Паста за зъби? Зарядно? Ако си забравил нещо няма да ходя да ти ги нося, ясно ли е?
- Мамо, взел съм всичко. Няма за какво да се тревожиш. - увери я Хоби и се усмихна окуражително. Майка му въздъхна уморено и го погали нежно по косата. Момчето ѝ често отиваше на пижамени партита, особено като по-малък, но никога не можеше да спре да се притеснява.
- Само двамата ли ще сте? - попита тя с вдигната вежда.
- И брат му. - въздиша изнервено Хосок, опитвайки се да пренебрегне очевидния намек. - Отивам там, за да измислим хореография. Това е.
- Добре, добре... просто тръгвай преди да съм размислила. - засмя се тя и изпрати сина си до входната врата. Той потегли смело напред, по добре познатия път.
А и беше малко трудно да не го знае, като се има в предвид колко често ходеше на гости у Юнги. Може би твърде често. Дали не бе малко нахален? Вярно, че имаха важна работа за актьорското, но не искаше да злоупотребява с гостоприемството му.
KAMU SEDANG MEMBACA
Love scenario ~Sope~
Fiksi PenggemarОмраза? Тук! Любов? Разбира се! Хотел? Триваго! В училището по изкуства, в Сеул, учителят по актьорско майсторство ще поставя пиесата "Ромео и Жулиета". Но след като прочита сценария, разбира, че ще е скучна на тийнейджърите... но тогава защо да не...