Love scenario ~Sope~

~епилог~

*десет години по-късно*

От името на неутрален разказвач*

Беше събота сутринта, перфектен слънчев ден, изненадващо приятен за мрачното време през октомври. Нормалните хора щяха да прекарат тази сутрин завити в удобното си легло, наслаждавайки се на уикенда, ала не всички имаха този лукс. Часът бе осем и половина и един определен човек тотално бе забравил да си изключи алармата, която днес не трябваше да бие.

Ала ето, че Хосок бе събуден от този изключително досаден звук, идващ от телефона му. Мъжът отвори бавно очи и известно време лежа по гръб, отказвайки да се завърти и спре алармата. Поради нещо наречено мързел. Но след няколко дълги секунди, досадата надделя над мързела и най-после спря това бипкане.

Бавно стана от широкото си легло и се огледа малко дезориентирано в спалнята си. Нещо не беше наред. Освен факта, че ставаше рано през уикенда.

Погледът му падна върху празната възглавница до него и една лека въздишка излезе от устата му. Значи отново бе станал преди него?

Чонг успя да се облече сравнително бързо и слезе на първия етаж, търсейки човекът, който се очакваше да спи до него. Но вече за трети ден подред ставаше преди него.

Разбира се, Хоби знаеше много добре къде да го открие. Защото от две седмици правеше едно и също във всекидневната през цялото време. Рисуваше.

- Кога дойде тук? - попита Хосок, като не успя да спре прозявката си. Разтърка си очите и погледна малко разочаровано към Юнги, който бе седнал пред статива си и внимателно смесваше акрилните си бои. И макар да беше по пижама и с рошава коса, вече бе станал на крак и рисуваше поредната си картина. Като същински маниак. - Или нека позная... отново не можеше да заспиш?

- Караш ме да звуча като някакво психо, Хоба. - отвърна тихо русокоското, без да отделя поглед от платното пред него. Изучаваше внимателно скицата си и търсеше някакви грешки в пропорциите, защото нещо не му се виждаше наред. Както винаги. Беше рядкост Юнги да си харесва творбите, независимо колко бързо се продаваха. - Разбира се, че спах. Просто... се събудих рано.

- И колко рано, ако мога да попитам?

- Някъде около... пет часа...