Love scenario ~Sope~

~014~

От името на неутрален разказвач*

След известно време, прекарано в обсъждане на промените по сценария, Джин освободи учениците. Всички си прибраха текстовете в раниците и един по един се отправяха навън. Само двама не напускаха местата си.

Хоби и Юнги още не можеха да осъзнаят какво се беше случило току-що. Толкова бяха сигурни, че Джимин щеше да получи главна роля, че напълно изключиха възможността да играе нещо друго. Планът им отиде по дяволите!

- Ей момчета! - обърна се към тях Чими, усмихнат до уши. - Поздравления за ролите! Не мога да повярвам, че ще играете Ромео и Жулиета. Така де, Росен и Жоро... ще ми отнеме време да свикна с тези новости. Нямам търпение за предстоящите ни репетиции! Имаме цяла учебна година да се събираме и репетираме тази класика. Толкова се вълнувам! - плесна с ръце Джимин и блясъкът в очите му, сякаш стана по-ярък.

Преди Хосок и Юнги да могат да отговорят, при тях се довлачиха Шиумин и Джънгьон.

- Олеее, браво за ролите! - поздрави ги Джънгьон, като леко викаше. - И явно ще играя твоя майка? - обърна се към Хоби и той едва кимна. Все още премисляше ситуацията. Беше в режим "неадекватност".

- Доста си се умислил, а? Всичко наред ли е? - попита Шиумин сравнително по-тихо от братовчедка си. За разлика от нея, той беше много по-кротък и безгрижен тип.

- Просто... не очаквах, че ще получа тази роля. Това е, предполагам... - каза Хоби, като премълча несъгласието си към ролята на Юнги. - Но все пак съм благодарен! Няма да споря със Сокджин, той трябва да знае най-добре! - усмихна се и всички повярваха на фалшивата му радост. Всички, без Юнги. Той бе наясно колко ядосан се чувстваше всъщност Хосок.

- Здравейте! - всички се обърнаха назад, за да видят Чонгкук да им маха. Беше покрит изцяло с черни дрехи под униформата си, но това не го правеше по-малко сладък. - Сякаш само аз не съм ви поздравил за получените роли, така че... честито и от мен! - усмихна се и заешките му зъби се показаха. Хоби и Юнги се поклониха наполовина, за да изкажат благодарностите си.

- Ти щеше да си Тибалт, нали? - попита от нищото Джимин. - Към края на пиесата ме убиваш, така че внимавай. - намигна му, а Куки се изкикоти нервно.

- Вярно, напълно изключих този факт. Нямам търпение да — Чонгкук не успя да си довърши, защото женски вик му прекъсна думите.