Love scenario ~Sope~

~047~

От името на Юнги*

- Миличък, искам мнението ти за доматения ми сос! Ще дойдеш ли за секунда? - извика майка ми от кухнята. Слязох на първия етаж и почти не я видях от цялата пара, излизащата от тенджерата.

- Може да отвориш прозорците, нищо не се вижда тук. Да не говорим колко е задушно! - скарах ѝ се, отваряйки навсякъде.

- Но така аромата на свинското ще избяга! Пък и може да привлечем улични кучета ако се размирише навън. Сега спри да мърмориш и пробвай доматения сос! - тя ми подаде супена лъжица, за да си дам мнението.

- Дай още сол и ще е перфектно. - отвърнах веднага, след като пробвах соса.

- Юнги, винаги казваш едно и също. Вече започвам да мисля, че имаш проблем със солта. Но мисля, че е готов! Ще подредиш ли масата за мен? - върнах се обратно в трапезарията и наредих всички чинии и прибори по местата им. Днес щяхме да сме седем човека и бях меко казано притеснен. За какво щяхме да говорим въобще? Родителите ми дали щяха да харесат останалите? Дали ще е много неловко? Колко дълго ще ни държат? Ох, защо трябваше да ги канят у нас... сега можех да съм в стаята си и да скролвам в инстаграм, вместо да се паникьосвам за такива глупости.

- Кога ще дойдат, скъпите ни гости? - попита мама, влизайки в стаята. Носеше две големи чинии в ръцете си, които внимателно поднесе на масата. Ястията, които бе приготвила бяха малко... нетипични. В Корея си имахме традиционни манджи точно за Нова Година. Но моята майка бе обиколила света и чуждите кухни ѝ бяха направили голямо впечатление. Френската и бе любима, но днес бе заложила на друга. Но ако всичко е вкусно, няма да имам никакви оплаквания.

- Всеки момент би трябвало да дойдат. Писах им да са тук около осем, така че до десет минути ще са дошли. - отговорих набързо.

- А какво да сервирам за пиене? Имаме спрайт, портокалов сок, червено вино и шампанско!

- Предлагаш ни алкохол?

- Абе не се прави на дете! И двамата знаем, че пиеш два пъти по-често от мен. Пък и е Нова Година! Днес ще си затворя очите за такива дреболии. - обясни мама и извади бутилка шампанско от една найлонова чанта. Всъщност тя винаги си затваряше очите, независимо какво правех. Може би ако бе по-строга отдавна щях да съм попаднал в изправително. Но тя бе твърде мила и добричка, за да ме прати там. Обичам я тая жена.