Love scenario ~Sope~

~004~

От името на неутрален разказвач*

Мин Юнги чакаше средата на седмицата да дойде. Защо? Защото в сряда първият час беше литературна конференция, която щеше да се провежда с всички единадесети класове. Иначе казано с Джимин. А фактът, че дните се изнизваха толкова бавно въобще не му помагаше.

Но в крайна сметка, след сякаш милион години, вторникът свърши и дойде време за срещата му с русокосото момче. Ако можеше въобще да се нарече среща. Все пак Юнги си нямаше и на представа колко повече внимание щеше да обръща на някой друг.

Но едно по едно!

Още със ставането си в така чакания ден Мин беше щастлив, ако не и весел. Нещо ново, като се има в предвид, че винаги ставаше с нежелание. Било то за напускане на леглото или за живот. До сега не е имала сутрин, в която да е в добро настроение. Но за всичко си имаше първи път. Бързо се приготви и закуси без да бърза, защото не се налагаше, както обикновено. Нямаше развързани връзки или мармалад по лицето. Та, дори успя да си среши косата преди да излезе. Беше се нагласил в толкова прилежен вид специално за Джимин. Всичко беше за него.

Включително и сърцето на Юнги. Или поне така си мислеше.

Излезе обезпокояван, защото родителите му бяха извън града по работа, което значеше, че ще е сам в близките дни. Но той бе свикнал. Не е като да е за първи път.

Днес за разнообразие стигна навреме в училище, след като по път леко притичваше. Без излишно въртене направо се отправи на втория етаж, където и се намираше залата, в която щеше да се проведе литературната конференция. Специално беше питал госпожата си какво по-точно ще представляват тези часове. От обраното ѝ и кратко обяснение, разбра само, че ще говорят за вече изучени книги и автори, както и за тези, които ще вземат през самата учебна година. Нищо по вкуса му. Но ако това значеше, че ще прекара повече време с русокосия красавец тогава бе склонен.

Още с влизането си видя Джимин. Седеше на предните места близо до самото учителско бюро. Но въпросът бе, че не бе сам. До него бе Хосок и заедно звучно се кикотеха на някаква шега.

Стомахът на Юнги се преобърна. Защо трябваше да вижда това?

Беше планирал да седне до Джимини, но сега си промени решението. Не искаше да и близо до Хосок. Затова тръгна към другия край на залата с високо вдигната глава, правейки се, че самочувствието му не е наранено. Де да беше истина. Обаче вратата зад него се затвори по-шумно от предполаганото и трясъкът привлече доста погледи. Дори тези на момчетата от пред.