Love scenario ~Sope~

~092~

От името на неутрален разказвач*

Баба Стоянка гледаше доста весело петимата ученици пред нея, заедно с техните преподаватели. И всички потънаха в неловка тишина за няколко мъчително дълги секунди. Просто се опитваха да осъзнаят какво по дяволите се бе случило току-що.

Господин Лий бе на път да убие Хосок, когато по някакво чудо, Стоянка се появи от багажника на колата му и го удари точно по главата. Изпращайки го в страната на сънищата. Преподавателят им припадна, пускайки кестенявото момче на свобода и сега всички погледи бяха забити в старата им чистачка, която не бяха виждали от месеци.

- Имам чувството, че халюцинирам. - продума тихо Шиумин, докато внимателно гледаше как възрастната жена си маха евтиното тиксто от устата. - Нали и вие виждате баба Стоянка? И как господин Лий падна като някакъв парцал?

- И аз я виждам... но не съм сигурна, че мога да повярвам на очите си. Да не сме яли нещо развалено на обяд от столовата? - отвърна братовчедка му и се почеса объркано по врата.

- Наистина сте били в багажника през цялото това време. А аз си мислех, че Лий просто блафира и се опитва да сме сплаши... как въобще се побрахте там? - сподели Хосок и ѝ помогна да слезе на земята.

През цялото това време, Стоянка си е чакала в багажник и е успяла да се отвърже, готова да излезе на свобода.

Кой да предположи?

- Ох, ако трябва да съм честна, много не се събирах там. А да не говорим колко задушно беше на всичкото отгоре. - оплака се тя, като гърбът ѝ изпука, заради неудобната поза, в която бе лежала досега. - Този човек ме завърза все едно съм торба картофи. Представяте ли си?

- Мога ли да попитам какво въобще правите тук? Защото съм изключително объркан относно цялата тази нелепа ситуация. А и бих искал да се възползвам от времето, което имаме, докато този психохат е в безсъзнание. - съобщи Намджун, като леко срита господин Лий по ръката. - Изчезнахте за няколко месеца и сега сте тук... мисля, че ни дължите поне едно обяснение.

- Предполагам имате право, господин Ким... но се съмнявам, че ще ви е много интересно. Историята е далеч по-скучна, отколкото си мислете. - избели очи възрастната жена и се изтупа от прахта, която бе полепнала по нея от багажника. - Преди няколко месеца, този нехранимайко ме пресрещна в една малка уличка, след смяната ми в училище. Започна да ме омайва с приказки, но на мен ми беше повече от ясно кой е всъщност и какво крои. Затова учтиво го игнорирах и продължих с пътя си. Но този има психични проблеми и не приемаше "не" за отговор. Затова по време на празниците ме проследи до у нас и докато бях с гръб към него, ми запуши устата с някаква кърпа, която сигурно е била напоена с някакво вещество. Защото преди да се усетя, вече бях припаднала! Представяте ли си? И така де, когато се събудих се озовах на някакво тъмно и смръдливо място. Беше пълно с компоти и някакви зимнини, така че бързо се усетих, че съм в мазата му. И честно казано, там си живеех много добре. Хапвах си плодове, четох старите му книги и гледах телевизия от време на време, защото имаше телевизор долу. Беше толкова приятно без работа и чистене всеки божи ден.