Love scenario ~Sope~

~067~

От името на Хосок*

Изведнъж чух онзи ужасен звук на аларма и за малко да получа инфаркт. Мразех тази мелодийка с цялото си сърце. Реших да го игнорирам и да се завъртя на другата страна, с надеждата да поспя поне още пет минути, но точно тогава усетих нещо тежко отгоре ми. Отворих очи и едва фокусирах лицето на Юнги до моето. Ръката му бе върху гърдите ми, а краката му се бяха усукали с моите. Беше с леко отворена уста и малко ми лигавеше зелената пижама. Спеше толкова дълбоко, че дори не обръщаше внимание на досадната аларма, която ми тровеше душата.

Гледайки заспалото му лице, спомените от вчера се появиха в главата ми и преди да се усетя, вече се бях зачервил.

А да. Вече сме заедно.

Той бе отвърнал на чувствата ми и заспахме гушнати. За един ужасен момент си помислих, че всичко това е било просто сън. Но ето, че наистина бяхме един до друг. И продължаваше да ми лигави пижамата.

Нямах търпение да прекараме уикенда заедно и да се забавляваме, както само ние си знаем. Вече имах малък план кои места щяхме да посетим след пиесата, която Джин искаше да видим. Но преди каквото и да е... първо трябваше да изключа тази шибана аларма, защото след малко ушите ми щяха да почнат да кървят.

Отдръпнах се леко от Юнги и спрях онзи бибипкащ звук. Часът бе точно осем и половина, което значеше само едно - трябва да ставаме. Закуската на хотела продължава чак до десет, но до тогава можеха да свършат хубавите работи. А под хубави работи разбирайте сладките кроасанчета, които чух, че предлагат тук. Те ми бяха мотивацията да стана толкова рано в събота сутрин.

- Юнги, ставай. Вече трябва да сме се облекли... - прошепнах му тихо, но не получих никаква реакция. Бях забравил колко дълбоко спи. - Юнги, вдигай си дебелия задник преди да те изритам от леглото. - повторих, този път далеч по-силно и успях да го разсъня.

- М...? - той си разтри мързеливо очите и се огледа наоколо, все едно бе забравил къде се намира. Погледът му падна върху мен и една малка усмивка се появи на лицето му.

Господи, защо трябваше да е толкова сладък?

- Добро утро, Хосок. - поздрави ме той с дълбокия си сутрешен глас.

- Добро утро. - отвърнах на момента и се наведох към него за една сутрешна усмивка. Устните ни се докоснаха за няколко прекрасни секунди и това успя да ме зареди с енергия за целия ден. - Ще се преоблека, а ти отивай в банята да се измиеш.