Love scenario ~Sope~

~074~

От името на неутрален разказвач*

Петък.

Днес беше първата репетиция на драмсъстава, на която щяха да поставят повече от една картина от пиесата. Което значеше, че ще седят и повече време от обичайното. Но учениците нямаха проблем, след като само на този актьорски клуб можеха да се отпуснат и забавляват. Беше краят на учебната седмица и имаха нужда да се разтоварят от цялото това напрежение, което се бе насъбрало през последните пет дни. Било то от изпитвания, или от изненадващи тестове, на които кой знае как са се изложили. Но в подземието успяваха да забравят за всичките си отговорности и просто се кефеха на времето си заедно. Без дори да го осъзнаят, трупата си бе станала толкова близка, че си бяха като второ семейство. Малко досадно и странно семейство, но поне си повдигаха настроението когато бяха в компанията си.

Така че нямаше никакво значение дали ще останат един или два допълнителни часа след училище.

Стига да не правеха много грешки, можеха бързо да свършат с репетициите. Сокджин се надяваше вече всички да са си научили сценариите, защото им оставаха само три месеца за подготовка преди голямата премиера. И макар че все още имаше някои изключения, почти всички си знаех репликите, а някои дори можеха да ги кажат на сън. Нещата вървяха сравнително добре, което бе повече от прекрасно за преподавателя им. Дори мислеше да добави още няколко работи към пиесата, за да я направи една идея по-интересна. Още днес щеше да предложи идеята си на младежите, след което щяха да поработят над първите три картини от пиесата, както и над сценичната им игра. Но в сравнение с първите им репетиции, всички имаха голям напредък и прогрес. И Джин не можеше да е по-горд с учениците си.

Нямаше търпение да дойде и деня на представлението. Затова днес дойде точно навреме, вместо "модерно" да закъснее, както обикновено. Просто беше нетърпелив.

Когато влезе в стаята, се огледа внимателно и с изненада установи, че всички са на лице. Нямаше нито един липсващ ученик, за негово щастие. Откакто бяха отишли на малката им екскурзия до Инчон, почти никога нямаше отсъстващи и всеки един идваше на репетиции, дори да играеше просто едно дърво.

- Охо, днес сме подранили, а? - пошегува се Джимин, когато забеляза учителя си. Джин се настани удобно на бюрото си, без да му отделя много внимание и си остави нещата на страна. - Отдавна не съм те виждал да идваш навреме.