Love scenario ~Sope~

~086~

От името на неутрален разказвач*

Понеделник.

- Юнги? Всичко наред ли е? - попита изведнъж Джънгьон и побутна  русокоското с крак под масата. Мин подскочи леко и си изтърва лъжицата в  мидената супа, която си бе взел в началото на обедната почивка. От която оставаха броени минути, а той още не бе вкусил храната си.

- А? Защо да не е наред? - учуди се той и най-после се върна обратно в реалността. Беше потънал дълбоко в мисли и разсъждения относно живота си, напълно забравил, че трябва да яде.

- Не си си бутнал супата от няколко минути. Единственото, което правиш е да гледаш втренчено в някаква точка. Дори не ни отразяваш, когато те питаме въпроси. Въобще слушаше ли ни разговора?

- Какъв разговор? - обърка се Юнги, който досега бе игнорирал останалите и техните приказки. Обикновено през обедната почивка участваше активно в разговорите, ала днес бе малко по-необичаен ден. Не беше на себе си и се разсейваше лесно. А и някак си... не се чувстваше много добре. Но причината за това странно държание бе доста очевидна и може би малко детинска.

- Днес не си на себе си, хьонг. - продума, загрижено Джимин, докато дъвчеше хрупкавото си пиле. - Да няма нещо общо с отсъствието на Хоби-хьонг?

- Сигурно ти липсва, нали? - добави Шиумин с мазна усмивка, макар че устата му бе пълна с ориз и всички можеха да видят смляната храна.

- Хосок ли? Просто не съм в настроение... и това няма нищо общо с Хосок. - излъга набързо Мин и погледна настрани, отбягвайки проницателните погледи на приятелите си.

- Изглежда ми малко странно как винаги отговаряш със саркастични коментари, но точно днес, когато Хоби отсъства от училище, дори не слушаш разговорите ни.

- Йони, не знам за какво говориш. - изнерви се Юнги и въздиша тежко. Как се очакваше да продължи да ги лъже, когато те сами се  досещаха каква е истината? - Но дори да е вярно...  защо го казвате, все едно само на мен ми липсва? Сигурен съм, че и на вас ви е тъпо без него.

- Значи признаваш, че ти липсва? - изхили се победоносно Йони, която от край време шипваше двамата си приятеля. Само че все още не знаеше за тайната им връзка. Но след още няколко злоради погледа, хвърлени към Мин, самодоволната ѝ усмивка най-после изчезна от лицето ѝ. Издиша тихо и кимна леко с глава в знак на съгласие. - Няма да лъжа, наистина не е  същото без него. Надявам се вече да се чувства по-добре и утре да се видим отново.