От името на неутрален разказвач*Мин Юнги закъсняваше за първия учебен ден.
Нищо изненадващо.
Все пак вчера се бе прибрал късно, защото доста време се мота в парка след графитите. Той бе изключително горд с карикатурата си на Ким Чен Ун, още повече и от надписа, който я допълваше. Но не усети колко бързо мина времето в шляене, затова стоя до полунощ навън. Иначе когато се прибра, заспа на момента. Но разбира се, ставането бе по-трудно от заспиването и си пролича.
Затова и тичаше по улиците с кривнала вратовръзка, отвързани обувки и филийка в устата. После защо бил оцапан с мармалад.
Освен че пропусна церемонията по случай първия учебен ден, той закъсняваше и за час. Не че днес щяха да се проведат такива, но той пак не бе навреме.
Но от бързане той сбърка стаята. Когато влезе в шестнадесети кабинет, завари не собствения си клас, а 11В. Всичките от които изглеждаха ядосани, заради появата му. А той не беше направил кой знае какво... само се беше появил в неточния момент. Въпреки че самото му присъствие е достатъчно, за да ги изнерви.
Но не всички го гледаха с презрение.
Имаше момче, което дори не го гледаше, но боже, изглеждаше уникално. Поне това си помисли Юнги, докато го оглеждаше. То зяпаше в някаква точка, но и това бе достатъчно да накара стомаха на ментовокосия да се обърне. Леки тръпки го полазиха, но на него му хареса. Много при това.
Момчето имаше златиста коса и меки бузки. Или поне изглеждаха такива. Юнги искаше да провери, като ги щипне. Може би ако в стаята нямаше толкова много негативно настроени ученици той можеше и да го направи. Но не.
Имаше нещо, което му харесваше за това момче. Но не знаеше какво.
Мин Юнги си падаше по курви, които да изчука за една нощ. Никога не е искал сериозна връзка и едва ли ще иска в близкото бъдеще. Или така си мислеше до сега.
Той не бе претенциозен. Стигаше му само човекът да е с хубаво тяло и да не е ангажиращ. Другото вече не го бъркаше, било то полът или характерът на човека. Нямаше кой знае какво значение, стига да го биваше в леглото. Все пак това бе най-важното. Просто, нали?
Да, но тогава защо това русокосо момче му привлече вниманието? Защо бузите му се зачервяваха? Защо като си затвори очите, колкото да мигне, отново го виждаше? Защо-
BINABASA MO ANG
Love scenario ~Sope~
FanfictionОмраза? Тук! Любов? Разбира се! Хотел? Триваго! В училището по изкуства, в Сеул, учителят по актьорско майсторство ще поставя пиесата "Ромео и Жулиета". Но след като прочита сценария, разбира, че ще е скучна на тийнейджърите... но тогава защо да не...