Love scenario ~Sope~

~017~

От името на неутрален разказвач*

Понеделник.

- Ох, къде оставих листите? - промърмори господин Чой, преравяйки бюрото си. Беше се издокарал със син пуловер и жълта риза отдолу. Сутринта се беше опитал да приглади рошавата си кестенява коса, но безуспешно. Бързаше, защото имаше първи час с деветите класове и отделно трябваше да приготвя изпитването на единадесети.

Училищният ден беше към края си, а това значеше, че 11Б, 11В и 11Г имаха входно по химия. Учителят им беше дошъл малко по-рано и учениците завариха лабораторията отключена. Бързо се настаниха по местата си и прелистваха тетрадките си за последен преговор. Все пак не искаха да започват годината с двойки. На шеста маса, където седяха нашите петима герои, можеше да се забележи тревожно шепнене. Припомняха си плана за преписване един от друг при спешен случай. Нищо ново в живота на един разтревожен ученик.

- Намерих ги! - извика радостно преподавателя им, изваждайки купчина контролни. Насочи се към първата маса, раздавайки им писмените работи и продължавайки с останалите маси. Скоро Шиумин, Джънгьон, Джимин, Хосок и Юнги също си получиха входните и започнаха да драскат, каквото им падне. Беше по-страшно и от "Игрите на глада".

След броени секунди вече всички се бяха надвесили над листите си, мислейки отговори и решения на задачите им. Учителят им се върна зад бюрото си и започна да чете някаква книга. Но периферното му зрение работеше на макс.

Всичко вървеше добре. Учениците си довършваха упражненията сравнително спокойно, с бързо темпо. Никой не се вайкаше или плачеше, като в другите предмети. Може би този път нямаше да има двойки?

Но тогава химикала на Юнги спря да работи. Щракаше отново и отново, но той беше заминал на майната си. Ментоскоското се прокле на ум и се огледа, в търсене на нов. Забеляза зелен моливник в средата на тяхната маса, но не знаеше чий е. Но едно бе сигурно, там щеше да намери поне един работещ химикал, съдейки по обема му. Едва ли щеше да стане голям проблем ако си вземеше нещо от там, нали?

Посегна към него и го отвори тихо. Почна да вади цветните моливи, за да стигне до наистина важното.

- Какво правиш с моливника ми, идиот? - изсъска Хосок в негова посока.

- Търся химикал, защото моя спря. Споко, не е нужно да се паникьосваш допълнително. - извъртя очи Юнги и бръкна по-надълбоко. Къде си държеше химикалите, този?