Love scenario ~Sope~

~089~

От името на неутрален разказвач*

- Според картата на снапчата на Юнги, имаме още малко път напред. Скоро би трябвало да ги настигнем. - заяви твърдо Сокджин и посочи улицата отпред.

Ким се облегна на седалката до шофьорското място и си избърса потта от челото. Беше изморен и най-вече притеснен. Целият този стрес щеше да му донесе няколко бръчки.

- Вече пътуваме от близо половин час и все още не знам какво търсим. Кога ще ми обясните какво става? - попита изнервено Намджун, докато правеше поредния завой в този ужасен трафик.

Зад него се чу малко шумолене и в задното огледало видя как Шиумин и Джънгьон си отварят втори пакет чипс. Нищо, че преди малко изядоха предния. Джун едва преглътна порива да им се скара, защото много мразеше някой да яде в колата му, още повече, че онзи ден я бе измил.

Но повече се притесняваше за Джимин, който седеше точно зад него и от няколко минути си държеше стомаха, все едно бе на път да повърне всеки момент. Дори лицето му бе позеленяло. Не беше много приятна гледка.

Защо въобще се бе съгласил да вози ги докара до някакво отдалечено място, следвайки местоположението на техния приятел от някакво приложение с тъпи филтри за селфита? Не беше попадал в толкова необичайна ситуация от край време.

И все още не знаеше какво за бога се случва.

- Историята е наистина дълга. По-добре се съсредоточи над шофирането, за да стигнем възможно по-бързо при Хосок. Всяка секунда е ценна. Не се ли движем малко бавно и без това? - оплака се Юнги тихо и погледна колите наоколо, които без проблем ги подминаваха.

- Първо, не ми харесва тонът ти. Не забравяй, че съм ви директор. И второ, не искам да преминавам позволената скорост. На магистралата си е достатъчно опасно и без да бързаме. А и няма ли поне да ми кажете кое е толкова спешно, че трябва да стигнем при Хосок на секундата? Съгласих се да ви закарам, защото си мислех, че ще отидем някъде на близо. Но ние буквално отиваме в другия край на Сеул. - отвърна възможно по-спокойно Намджун. С всички тези години, които е прекарал с Джин и синът си, поне се е научил на търпение и спокойствие в критични моменит като този.

- Ами накратко, Хосок от няколко дни ме отбягва, защото крие нещо. И сега подозирам, че заради това нещо са го отвлекли. Затова и днес не беше на училище, нито у дома си. А и той е добър ученик... не би избягал по своя воля. - набързо смотолеви Мин и се заигра с няколко руси кичура. Хоби го отбягваше и по други причини, но предпочиташе да не  навлиза в подробности относно връзката им.