Love scenario ~Sope~

~072~

От името на Хосок*

Събота.

Да бъдеш в тайна връзка определено не е толкова лесно, колкото изглежда. Във филмите всички се справят толкова добре, все едно е нищо. Само че реалността е далеч по-различна от тези глупости, които ги дават по телевизията.

Все още не сме казали на останалите, че с Юнги сме заедно и нямаме намерение да им казваме. Което значи, че връзката ми с този идиот си остава тайна, която само ние двамата си знаем. И първоначално всичко беше наред и нямахме никакъв проблем да се крием от Джимин, Шиумин и Йони. Ала нещата се променят и вече е ужасно трудно, а и досадно, да се правим на просто приятели.

Както вече обясних, първите дни нямахме кой знае какви проблеми да се контролирам. Без целувки, прегръдки, закачки, зяпане и други лигави работи. Но това беше само първите дни. Всеки път когато се заговорим ми идва да го целуна, но тогава се сещам, че има хора около нас. После пък имам силното желание да го прегърна, когато се засечем по коридорите в даскало, но дори това не мога да правя. По простата причина, че другите ще видят и ще повдигнат твърде много въпроси, на които все още не сме готови да отговорим.

Все още.

Разбира се, един ден ще им кажем истината. Един ден. Но това няма да е нито днес, нито утре, нито в близкия месец. Просто... искам да мине още време, докато ни стане достатъчно комфортно. Няма защо да бързаме, а и не искам да притискам Юнги с каквото и да е. Излизаме само от две седмици и всичко това е ново за нас. Затова предпочитам първо да свикнем със самата идея, че сме във връзка. Дори това да значи, че не мога да го приближавам пред другите.

Макар че вече ми писва малко с цялата тази отдалеченост, която създадохме помежду си. В училище не можем да показваме близост, защото лесно ще се разкрием. А извън училище нямаме почти никакво свободно време, защото или учим, или пишем домашни. А да не говорим колко много проекти имаме за правене. Така че сами може да се досетите, че не излизаме толкова често, колкото ми се иска. Ако това зависеше от мен, щяхме да ходим на срещи всеки ден, защото ми беше самотно без него. Чак сам се изненадвам колко привързан станах към този идиот. Само че тези работи не зависят от мен и последната ни истинска среща беше у нас при родителите ми. А тя завърши с хранително натравяне.