Love scenario ~Sope~

~059~

От името на неутрален разказвач*

Петък.

- Момичета, отпуснете се малко. Все едно сте глътнали бастуни! Кълна се, това го казвам за пети път... - оплака се драматично Джин и се облегна на облегалката на стола си. Гледаше репетицията на драмсъстава от бюрото си, за да види нещата от близо и да следи за грешки, което определено нервираше учениците. Не бяха лоши актьори, но имаха още дълъг път, докато усъвършенстват ролите си. А и времето ми бавно, но сигурно изтичаше... трябваше да представят пиесата в края на учебната година, което бе само след четири месеца. Само един срок им оставаше за репетиции, но сякаш не бяха направили кой знае какъв прогрес. Без да се усетят и тези няколко месеца щяха да се изплъзнат под носовете им... но Сокджин вярваше, че нещата ще се наредят рано или късно. Поне на това се надяваше.

- Съжалявам... - издиша тихо Джихьо в отговор и погледна надолу виновно. Ако трябваше да бъдат честни, голяма част от трупата се притесняваше как ще се представят на представлението. Получаваха сценична треска само от мисълта как ще играят пред цялото училище... всичките им приятели, учители и дори онези гадни съученици, които сто на сто щяха да им се подиграват след това. Всеки щеше да е залепил поглед върху тях. Може би бе грешка да участват в театралното. Може би всичко това беше една голяма грешка.

- Вижте... знам, че не ви е лесно и сигурно ви е страх за постановката, но тази паника няма да ви доведе до никъде. Ако не се стегнете няма да излезе нищо! И повярвайте ми... казвам го от личен опит. Притеснението преди големи публични изяви само ще влоши нещата и ще повлияе на психиката ви. Тук сме, за да се забавляваме, нали? А и съм сигурен, че ще се справите перфектно накрая. Точно затова правим тези репетиции! Повтаряме сцените отново и отново, за да станат добре и да се гордеете с крайния резултат. - обясни господин Ким и една окуражителна усмивка се появи на красивото му лице. Момичетата, които бяха излезли отпред, се почувстваха една идея по-спокойни и продължиха с картината. Вече почти всички си знаеха репликите наизуст и рядко се нуждаеха от подаването на Сехун, който следеше сценария и лукаво се ослушваше за грешки. Приличаше досущ като онези любопитни стари съседки, които по цял ден наблюдаваха квартала през прозореца и наблюдаваха хората наоколо, осъдително.

След половин час приключиха с днешната репетиция, която сякаш отне сто години. Сто наистина изморителни години. Нетърпеливи, учениците си прибраха нещата и бодро излязоха от подземието на училището. Е, почти всички.