Love scenario ~Sope~

~049~

От името на Юнги*

Събота.

- Холи, спри да лаеш! Ще ти дам храна, спокойно. - казах на дразнителя, познат и като кучето ми. Сипах малко гранули в купичката ѝ и я върнах обратно на земята. Тя веднага си зарови муцуната в храната. Ах, лесно е да си куче. Сипват ти храна, разхождат те, играеш си в парка от време на време, а през останалото време спиш. Любимата ми част. Кучетата нямат никакви проблеми. Те са наясно какво чувстват. Не като нас хората, които изпадаме в екзистенциална криза, само заради някакво тъпо момче. Наистина тъпо момче.

Да, бих искал да съм куче.

Така нямаше да си мисля цяла нощ за един идиот, който не ми напускаше главата, каквото и да правех. А най-тъпото е, че не знаех защо.

Може би просто се превземах. Едва ли бе нещо важно. Вероятно бе от пубертета? Звучи достатъчно правдоподобно.

- Излизам, миличка. Обещай да си послушна! - наредих на Холи, която само си метна опашка в отговор. Облякох се с най-дебелото яке, което открих и потеглих навън.

Днес аз и групата щяхме да ходим в библиотеката и да обсъдим случая с изчезването на Стоянка. Все още не се бе върнала и нещата ставаха все по-подозрителни. Едно бе да не идва няколко дни след празниците, друго бе цяла седмица да няма и следа от нея. Но не се притеснявах за нищо. Нещата рано или късно щяха да се подредят.

Но сега друго ме тормозеше. И беше именно това момче. Единственото нещо в главата ми бе неговата тъпа и смотана физиономия. Дори не искам да му споменавам името, защото наистина ми писна от—

- Ей, Юнги! - извика Хосок от лявата ми страна.

Шит, ето го и него.

Таман излизаше от входната си врата. Ох, сърцето ми заби като лудо. Човекът, за когото си мислех цяла нощ и заради когото не можех да заспя, стоеше най-спокойно пред мен. Все едно нямаше нищо.

Какви ги говоря? В действителност няма нищо. Абсолютно нищо. Просто откачах.

- Изглеждаш малко странно. Всичко наред ли е? - попита ме той и ме погледна в очите. Защо трябваше да ме гледа по този начин? Защо въобще трябваше да ме гледа? Чувствах се по някакъв необичаен начин в негово присъствие тези дни.