Love scenario ~Sope~

~071~

От името на неутрален разказвач*

Юнги си пое дълбоко дъх и пристъпи несигурно напред, все едно вървеше по тънък лед. Само че под него имаше само дървена веранда и едно сладко малко килимче с голям надпис "Добре дошли". Но точно сега не се чувстваше много добре дошъл.

Спокойно. Няма нищо страшно. Просто една вечеря с родителите на Хосок. Всичко ще е наред, нали?

Той си пое дълбоко дъх за втори път и звънна на звънеца, който сякаш му се подиграваше право в лицето. Беше застанал пред къщата на Хоби и нервно чакаше някой да му отвори. Макар че тайно се надяваше да няма никого у тях и да си тръгне необезпокояван от тук. Ах, мечти.

Както вече се досетихте, днес се очакваше да вечеря със семейство Чонг и определено можеше да се каже, че е притеснен. Доста притеснен.

Момчето бе избирало няколко часа какво да облече, като в последния момент бе открил една отдавна забравена синя риза, която изглеждаше сравнително прилична. Колкото и да си обичаше черните дрехи, искаше да остави добро първо впечатление и за целта му бяха нужни по-светли и приемливи дрехи. Което се оказа доста по-трудно за намиране, отколкото очакваше.

Но тези подробности настрана, нека се върнем към къщата на Чонг и как ментокоското бе на път да си напикае гащите от притеснение, защото дълбоко в себе си той бе едно страхливо пиле. Макар че досега трябва да сте го осъзнали и сами.

- Може би не е късно да избягам вкъщи... - прошепна Юнги след една минута, прекарана на студа отвън. Но точно когато отстъпи назад, чу рязко отваряне на входната врата и светлината отвътре го озари. Пред него се появи едно познато лице с пресилена усмивка.

- Ти наистина дойде, а? - засмя се Хоби и направи път на приятеля си да влезе на топло.

- И аз не вярвах, че ще събера куража да се появя.

- Спокойно, няма да е толкова зле. Или поне на това се надявам. - измърмори Хосок под носа си и погледна кисело настрани.

- Много мотивиращо. - пошегува се горчиво Юнги и най-после влезе вътре. Огледа се наоколо, разглеждайки къщата на Хоби, в която веднага се влюби. Беше подредено и повечето мебели бяха дървени, което създаваше една приятна уютна атмосфера. Само една камина липсваше и щеше да е перфектно. Но най-хубавата част бе, че миришеше точно на Хосок.