Love scenario ~Sope~

~036~

От името на Хосок*

- Мамо, излизам. - извиках на майка си, която чистеше всекидневната.

- Чао, Хосоки! И умната! - отвърна тя, надвиквайки се с прахосмукачката. Отключих вратата и видях позната ментова кратуна да ме чака в градината.

- Подранил си малко, а? - попитах Юнги, който се бе подпрял на бялата ограда. Беше се облякъл доста дебело като за края на ноември. Но най-голямо впечатление ми направи черното му кожено яке. - Откъде е якето? Изглежда готско.

- Нима чух Чонг Хосок да използва думата готско? Май съм сбъркал къщата! - засмя се той и зави надолу по улицата. - Иначе е подарък от баща ми. Подари ми го преди пет години. Тогава ми беше голямо, разбира се.

- Не си пораснал много, а? - пошегувах се, а той само извъртя очи.

- Уау колко си забавен! Мислил ли си да станеш клоун? Доста ще ти отива. Таман косата ти е червена, дори няма да ти е нужна перука.

- Всъщност мислех скоро да я върна към естествения ми цвят.

- Естествения ли? Тоест кестеняво? - попита той, а аз кимнах в отговор. - Хм, не съм те виждал с нещо различно от червено. Ще е интересно. Може дори да погрознееш с нормалния си цвят.

Ударих го зад врата и продължихме разговора, докато не пристигнахме пред училище. Там, както винаги, ни чакаха другите. Насочихме се към паркинга, където видяхме минивана на Джин. Само че този път седеше вътре в колата на шофьорското място. Изглеждаше малко ядосан. Да не е станало нещо?

Когато се приближихме достатъчно, забелязахме някакъв мъж на предната седалка.

- Господин Ким!? - извика Джънгьон, която се бе засилила да седне именно там. Но днес мястото бе заето не от кой да е, а от нашия директор. Същите очила, същите побелели кичури от стрес, същият скъп часовник на китката... как не се усетих по-рано?

- Какво правите тук? - попита Шиумин.

- Простотии, какво друго да прави? - озъби се Джин и стисна волана по-силно.

След като отпред бе заето, Йони се настани зад шофьорското място. Джимин седна до нея, защото на предните места не му ставаше толкова лошо. А аз, Юнги и Шиумин бяхме най-отзад. Сокджин запали колата мълчаливо и потеглихме по магистралата.