Love scenario ~Sope~

~063~

От името на Хосок*

Казват, че любовта е странно и объркващо чувство, с което не трябва да си играем. Нещо опасно, но и неповторимо. Нещо... мистериозно, но и приказно. А какво мисля аз за любовта? Никога не съм можел да отговоря на този въпрос, независимо колко мислех над него. По простата причина, че досега не съм бил влюбен. Малко иронично, като се има в предвид, че тя е навсякъде около мен. Тя и във филмите, сериалите, книгите и дори в училище. Често учим за нея по литература, като на няколко пъти съм писал и есета на тази тема. Виждам я всеки ден и в погледа на мама и татко, и в още милион непознати, които срещам по улиците. Но въпреки всичко това, аз все още не разбирах какво означава да си влюбен. Не знаех защо всички са толкова обсебени от това чувство. Просто не ги разбирах. Нито тях, нито самата любов. Никой не можеше да я опише с прости думи, нито да обясни какво по дяволите представлява. За мен беше просто емоция, на която ѝ отдават твърде много внимание.

И както вече казах, не знаех какво означава да си влюбен. Нямах и очаквания, след като всички имаха такива смесени мнения относно любовта. Някои я описваха като гадна и неизлечима болест, а други я наричаха благословия от бога. Нямах си и на представа какво е да попаднеш в капана ѝ. Затова като малък не исках да се влюбвам от страх, че ще остана с разбито сърце. Все още се страхувам, разбира се.

Виждах любовта като нещо непознато... но и интересно. Да, интересно е точната дума. Караше хората да се чувстват по неповторим начин... или поне така бях чувал. Не мислех, че някога ще разбера за какво говорят възрастните хора. Звучеше ми твърде сложно за едно малко дете като мен.

Само че това дете порасна и се влюби. Научи всичко за любовта съвсем само... и въпреки това все още си нямаше и на представа какво по дяволите се случва.

Това чувство... е доста странно, това мога да кажа със сигурност. Не те оставя да спиш нощем, преобръща ти стомахът наопаки и ти докарва стрес и допълнително нерви. Но тези недостатъци лесно могат да се пренебрегнат, като се има в предвид колко щастлив те кара да се чувстваш. Бях на седмото небе по някаква необяснима причина.

Само че има един проблем. Когато обичаш някого не може да оставиш нещата просто така. Имаш два варианта. Или чакаш чувствата да избледнеят и забравяш веднъж завинаги за него, или му признаваш абсолютно всичко, като се молиш и той да изпитва същото към теб. А при мен първото не работеше.