Love scenario ~Sope~

~013~

От името на неутрален разказвач*

Петък. Последният училищен ден от седмицата. Обикновено хората изпитват радост и леко вълнение на този приказен ден. Тогава защо Чонг Хосок и Мин Юнги имаха топка от нерви в стомаха си?

Отговорът е повече от ясен! Днес Сокджин щеше да им съобщи ролите. От неговото решение зависеха много неща. Като например кой щеше да играе заедно с Джимин в главните роли. Все пак, те бяха повече от убедени, че той щеше да получи поне едната. Чими е толкова обичлив и чаровен, че стопяваше сърцата на хората само с един поглед. Двете момчета можеха да потвърдят от личен опит.

Напрежението нарасна още повече когато часовете им свършиха. Всички бавно и несигурно се отправиха към подземието на училището. Толкова несигурно колкото 11В днес си направи входното по математика. Още по-зле, че им беше първи час.

- Имам чувството, че сбърках формулата на последната задача... - промърмори тихо Джимин на Хоби, докато слизаха по стълбите. Днес ЧимЧим си беше сресал русата коса назад и челото му ясно се откриваше. С този трик си спечелваше два пъти повече влюбени погледи. Особено от страна на Хосок. Той самият за малко да се провали на споменатото входно, защото първите няколко минути тайно зяпаше приятеля си. Трябваше му известно време, за да забележи листа със задачи пред него и още повече, за да се фокусира над тях. Беше беззащитен пред красотата му.

- Абе, стига си драматизирал! Справи се чудесно, убеден съм в това. Винаги имаш шестици, няма за какво тооолква да се притесняваш. - успокои го Хоби. Вече отваряха вратата на мазето, разкриваща дълъг коридор, осеян с други дървени врати. След броени секунди влязоха в стаята на трупата, където завариха към десет ученици.

- Ох, успокоих се! Помислих, че сме закъснели и сме последните. - въздиша Джимин и се настани на първия чин. Хосок си извъртя очите от досада. Да, неговият ЧимЧим беше превъзходен откъдето и да го погледне човек, но имаше склонността да се притеснява твърде много. Премисляше всичко непрестанно и не си позволяваше да се отпуска толкова често. Отчасти и затова си беше отговорник на класа. Сериозен, грижовен и винаги с график в ръка, никога не разочароваше хората. Но животът му беше монотонен. А Хосок искаше повече да се отпуска, за да се наслади на хубавите моменти пълноценно. Но нямаше защо да се оплаква. Като изключим този дребен факт, Джимин си беше перфектен.