Love scenario ~Sope~

~023~

От името на неутрален разказвач*

Понеделник.

Последния час на единадесетите класове беше химия и както винаги всички имаха лошо предчувствие. Да, господина беше в привидно добро настроение. Но нищо не пречеше да се развали за нула време.

- Слушайте, пишлемета малки. - привлече им вниманието преподавателя. - Вече ви проверих контролните и не останах много доволен. Надявах се да пише повече двойки, но явно пищовите са ви свършили работа. Но няма да ви ги върна днес, а следващия път. Тъй като миналият ни час шеста маса не млъкна, трябваше да им взема листите и да излязат навън. Но нали съм добър човек, реших, че заслужават втори шанс. Затова ще повторят входното си днес. С останалите ще вземем нов урок, така че не си мислете, че ще ви пазим тишина. Всичко се връща в този свят, все пак.

Господин Чой даде контролните на Джимин, Джънгьон, Шиумин, Хосок и Юнги и се върна пред дъската, готов да пише нови формули. Петимата ученици се заеха с решаването на упражненията, този път без да вдигат шум. И като по чудо, нямаха никакви проблеми. Юнги беше с нов химикал, Хосок си беше прибрал моливника, а останалите се бяха концентрирали върху теста. Късметът беше на тяхна страна.

В края на часа вече бяха готови и предадоха работите си. После помолиха Найон и Сана, от класа на Джънгьон и Шиумин, за техните записки. Знаеха, че господина ще иска да имат днешния план записан някъде... иначе горко им.

- Благодаря за тетрадките, момичета! Длъжничка съм ви. - усмихна се Джънгьон и им върна нещата.

- За теб винаги, Йони. - отговори Найон. - Ако някога имаш проблем ми пиши. Ще се видим скоро. - усмивката ѝ разкри два големи заешки зъба. "Колко е сладка" помисли си Джънгьон, но го запази за себе си.

Шиумин изчака останалите от 11Б да си тръгнат от тях, че да поговори с братовчедка си.

- Виждам, че някой се зачерви - изхили се той в нейна посока.

- К-какво!? Не знам за какво говориш... идиот. - Йони не искаше повече да го слуша и си наметна раницата, готова да си отиде от даскало. - Просто млъкни.

- Ауу, нима някой си пада по—

- Казах да млъкнеш, простак такъв! - удари го по рамото и така приключиха темата веднъж за винаги. Или поне за сега.