Love scenario ~Sope~

~031~

От името на Хосок*

- Разкарай се от тук, пич. - скара ми се някакво момче с кестенява коса. Бях отишъл в кухнята, за да взема напитки и да се махна от всички непознати лица в хола. Но тук не беше по-различно. Как за пет минути цялата къща се бе напълнила с хора?

Бяхме се събрали у Юнги за Хелоуин. Или поне трябваше да сме... вместо това целият випуск нахлу неканен, носейки пет вида алкохол. Поправка - беше поканен от Шиумин. Който сега слушаше конското на Джънгьон във всекидневната. Направо страхотно.

Къде можех да се скрия? В кухнята не става, хола бе претъпкан, в спалните нямаше и да припарвам, а баните скоро щяха да са пълни с повръщащи тийнейджъри. Може би ако питам Юнги би ми казал някое по-уединено място?

- Хоби-хьонг! - чух познат глас и се обърнах към Джимини, който подскачаше щастливо към мен. Какъв сладур.

- Здрасти Чими! Какво има?

- Това парти не е толкова лошо! Виж кого намерих! - Джимини се мръдна и видях зад него момче, облечено като железния човек. Беше малко по-високо от ЧимЧим. Тъй като всички бяха облечени с някакви костюми, трудно разпознавах кои са тук.

Но железният човек си вдигна маската, която разкри широка заешка усмивка.

- Чонгкук? Какво правиш тук? Мислех, че тук са само наши връстници...?

- Така е, но кака ми Найон ме доведе тук, за да се социализирам малко. Или поне така казва. Просто я е страх да ме оставя сам... все още ме мисли за малко дете. Наскоро навърших шестнадесет, а ми няма доверие! Представяте ли си какъв трън в задника е? - попита ни той, а Джимин се засмя на въпроса му.

Мааалко прекаляваше с дружелюбното си държание, ако ме питате. Откога Чими се смееше на такива глупости?

Но сега си имах по-големи проблеми. Целият този шум ми причиняваше главоболие, така че бързо трябваше да намеря едно скришно място.

- Да сте виждали Юнги? Трябва да го питам нещо. - те вдигнаха рамене и отидоха към кухненския остров, на който сега имаше около петдесет опаковани пластмасови чаши и две бутилки с бира. Явно и той беше заминал на някъде.

Върнах се в хола точно когато някой усили музиката. Дори не знам какво слушаха, защото едва различавах думите в песента, но определено не ми харесваше. Признавам, че имах малко странен вкус за музика. Обичайните поп песни не ме кефеха.