Love scenario ~Sope~

~058~

От името на неутрален разказвач*

Четвъртък.

Учебният ден започна подозрително нормално. Без контролни, изпитвания или големи домашни. Без сбивания по коридорите и без ненужни драми. Така че няма да се изненадате колко скучно му бе на Хосок. Досега не се е чувствал толкова отегчен. По време на математиката дори преброи колко дъски има на тавана и кръсти всяка една от тях. Да, този ден бе напълно нормален.

Като изключим, че бе Свети Валентин и всяка влюбена двойка кипеше от вълнение. Джимин не спря да си пише с Куки за днешната им среща, а Джънгьон прекара всяко междучасие в компанията на Найон, която за нейна изненада, се съгласи да излязат тази вечер. Любовта кипеше във въздуха... или поне такъв бе изразът.

Каква досада.

Това си мислеше Хоби, който старателно избягваше влюбените гълъбчета по коридорите, които не спираха да се мляскат сякаш бе краят на света. Но не го разбирайте по грешно, той обичаше празника и самата идея за истинска любов... но когато си сам, тези работи могат да ти изглеждат малко или много досадни. Чувстваше се самотно и всичко наоколо му напомняше колко много иска гадже. Гледката на чуждото щастие само го депресираше още повече, ако това въобще бе възможно. Всеки Свети Валентин гледаше двойките отстрани и им завиждаше тихомълком. Майка му винаги му е казвала, че ще намери своята сродна душа рано или късно и ще забрави тази самота.

Но отдавна бе спрял да търси сродната си душа. Преди си мислеше, че е открил любовта в Джимини, но ето, че чувствата му бързо избледняха тази година...

Но щеше да е хубаво да си има някого... да му споделя всичко, да се прегръщат, целуват и още милион работи. Да си във връзка сигурно бе приятно. И хубаво. Но въпреки това Хосок си бе щастлив с това, което имаше. Приятелите му бяха най-страхотните и забавни хора на света и винаги успяваха да му оправят настроението. Днес можеше и да не излиза на романтична среща със свещи, но щеше да прекара вечерта именно с тях. Този учебен ден бе към края си и съвсем скоро щеше да стане време за техния пикник в парка. Какво можеше да се обърка?

- Хоби! - извика някой пред входа на училището, след като часовете свършиха. Чонг бе на път да се прибере и приготви за днешното така чакано излизане, но точно тогава някой му привлече вниманието. Обърна се назад и видя Шиумин, който тичаше надолу по стълбите към него. - Прибираш ли се?