Love scenario ~Sope~

~085~

От името на Хосок*

Събота.

Навън грееше ярко слънце и птичките пееха своите сутрешни песни, които озвучаваха по-тихите улици в Сеул. Времето беше повече от прекрасно, напълно нормално за началото на месец юни. Ако се заслушах внимателно можех да чуя детски смях и весели викове от площадката до нас. Можеше да се усети във въздуха, че лятото най-после бе дошло.

И макар да бе перфектно за излизане, аз си седях в стаята на тъмно. С изключена лампа и спуснати завеси, лежах на леглоото си и просто потъвах в тъмнината без да ѝ обръщам особено внимание. Единствената светлина идваше от екрана на телефона ми, който бе на сантиметри от лицето ми. Докато нормалните хора биха се възползвали от перфектното време навън, аз просто си разглеждах галерията безцелно.

В момента се бях загледал в една определена снимка, която преди няколко дни бях добавил в "любими". Самата снимка представляваше лицето на Шуга, оцапано с бог знае колко ягодов сладолед. Когато направих снимката, бяхме на нещо като среща и за жалост нямахме салфетки, а той ядеше като прасе. Беше ми толкова забавно, че реших да го снимам за спомен. Успях да го хвана, докато се смееше, затова и имаше толкова широка усмивка на снимката. Очите му бяха притворени, а бузите му - розови, почти колкото сладоледа.

И сега, като го съзерцавам, осъзнавам колко очарователно гадже имам. Сърцето ми пропускаше удар само от една негова снимка. Макар оцапаната си физиономия, той изглеждаше повече от красиво. Да, аз съм наистина голям късметлия с такъв приятел.

Обичам го. Наистина много го обичам.

Не знам какво бих правил без него.

Но именно затова съм в толкова лошо настроение цял ден. След вчерашните заплахи от онзи непознат номер, не мога да спра да се паникьосвам. Този психопат ясно заяви, че ако не спрем с разследването, ще направи нещо на Шуга. Нещо не много хубаво. И ако наистина пострада... при това заради мен... ще бъда повече от съсипан.

Без Юнги животът ми няма да има смисъл. Не знам как съм живеел преди без него, но сега ми е повече от невъзможно да си представя какво ще правя ако изчезне. Това непоносимо притеснение не ме оставя на мира. От вчера обмислям какво да правя с цялата тази странна ситуация, в която попаднах. И ми е ужасно трудно да взема каквото и да е решение. Трябва да избирам между биологичното ми семейство и безопасността на Шуга.