Love scenario ~Sope~

~032~

От името на неутрален разказвач*

Седмицата на петимата герои мина сякаш на забавен кадър. Изпитвания, контролни и домашни, както винаги. Обсъждане на плана по разследването през междучасията. И отбягване от страна на Баба Стоянка, която все така упорито се криеше от тях.

Нищо ново.

Е, почти нищо.

Петъкът им започна съвсем нормално и по нищо нямаше да се досетят колко нетипично щяха да го завършат. След часовете имаха актьорско майсторство, където Джин не пропусна да им се развика. Поредното конско към поредните му жертви... които този път бяха Юнги и Хосок. Колкото и да се опитваха, отказваха да направят любовната си сцена. Сокджин очакваше романтика, страст и искри! А получаваше мрънкане под носа, отбягване на погледи и досадни въздишки. Трагедия! Пълна трагедия! Единственото по-тъжно от самата пиеса, бе тяхната игра. В началото на годината господин Ким бе уверен, че е избрал подходящите за главните роли! Но с всяка следваща репетиция се отчайваше все повече и повече.

- Ох, това е невъзможно... Нека спрем до тук. Стоим в това мазе вече от два часа и нищо не става. По-добре да го оставим за следващия път. - каза Сокджин и се върна на бюрото си. Погледна сценария малко разсеяно. Не бяха минали и половината, а времето им изтичаше. Надяваше се да успеят за края на учебната година, но както се очертаваха нещата... трябваше да ги вземе в свои ръце!

Изчака известно време и в помещението останаха само той и петимата ни герои. Както винаги.

Приближи се малко несигурно към тях, но гласът му си остана твърд и сериозен.

- Може ли Хосок и Юнги да останат за малко тук? Да кажем за около двадесет минутки? - след въпроса му младежите се спогледаха малко объркани, но нямаше как да му откажат. Въпреки всичко, той им беше учител.

Джимин, Шиумин и Джънгьон обещаха да чакат навън и се изнесоха по най-бързият начин. Юнги се настани удобно на първия чин, докато Хосок седеше на прилично разстояние от него, напълно прав.

- Имах въпрос към вас, момчета. - съобщи спокойно Джин.

- Да? - подкани го Хоби да продължи. Рядко му нареждаха да остане след часовете и имаше лошо предчувствие. Не искаше да си разваля репутацията на добро момче.