Love scenario ~Sope~

~093~

От името на неутрален разказвач*

Хосок приклекна и се наклони напред, колкото да види публиката зад завесите. Почти цялата зала се бе напълнила, било то от ученици, или от учители. Погледът му шареше между червените седалки и внимателно търсеше родителите си сред зрителите. Когато най-после ги видя, едва пребори порива си да им махне. И без това щяха да го видят след малко на сцената, нямаше смисъл още от сега да им привлича вниманието.

- Ах, дано само не ме снимат, докато играя... - прошепна кестенявото момче, като следеше всяко тяхно движение. Родителите му сигурно се вълнуваха повече за представлението от самия него. А и откакто разбраха за всичко станало с господин Лий и полицията, станаха още по-големи лепки. Както би ги описал сина им.

Разговорът, който Хосок се наложи да проведе с тях беше доста... интересен. Майка му на няколко пъти щеше да припадне, докато слушаше всички тези ужасни работи. Не можеше да повярва, че малкото ѝ и сладко дете бе преживяло толкова кошмарни неща. Пистолет до главата? Заплахи от убиец? Бивш член на мафията? Сърцето ѝ едва понесе цялата тази нова информация. Беше в пълен шок да разбере за необичайното минало на истинското семейство на Хоби. И първоначално беше изключително ядосана, че Чонг е криел тези важни неща от нея. Но осъзнаваше, че го е правил за тяхно добро, така че не можеше да му се сърди вечно, нали?

Независимо какви глупости правеше Хосок, приемното му семейство винаги щеше да е на негова страна. Майка му и баща му щяха да го подкрепят във всякакви трудности. Все пак им бе единственото и най-скъпоценно нещо на този свят.

Затова и днес бяха така развълнувани за голяма премиера. И да, определено щяха да заснемат всяка секунда от нея. Иначе какви родители щяха да бъдат?

- Да не си говориш сам? - попита някакъв глас зад Хоби, като му изкара ангелите. Кестенявото момче се обърна и видя широко усмихнатия Шиумин, облечен в костюма си и с кутийка руж в ръка. - Толкова ли си нервен, че чак развиваш шизофрения?

- Съжалявам, но не мога да те приема насериозно с този зелен чорапогащник. - отвърна Чонг и посочи към краката на приятеля си. Някои от съучениците му имаха изключително нелепи костюми и нямаше търпение да види реакцията на публиката.