Love scenario ~Sope~

~091~

От името на неутрален разказвач*

- Не... умолявам те... не искам никой да вижда нещо толкова ужасно. - прошепна отчаяно Хосок с треперещ глас.

- Дори в такива моменти мислиш за другите, вместо за себе си? Какво мило и добро момче... чак ми е малко мъчно, че ще умреш. Но само малко. - засмя се господин Лий в отговор и натисна пистолета още по-силно в слепоочието му.

И последва гробна тишина. Единственото, което можеше да се чуе в този празен и пуст паркинг бе тежкото дишане на Чонг и зловещия кикот на преподавателя му по литература.

Беше пълна каша, нали?

През последните няколко часа се бяха случили изключително много неща, като повечето не бяха много хубави. Господин Лий призна, че той е бил убиецът на родителите на Хосок през цялото това време. Опитал се е да им отмъсти за мъртвия си баща, който е умрял по тяхна вина. Но очевидно не е успял, след като те бяха все още живи. Затова сега бе на път да се пробва наново, но този път с техния син. Който толкова много години е живял в лъжа, че биологичното му семейство е умряло в онази катастрофа.

И ето как стигнахме до тук. До тази отвратително болезнена сцена. Чонг едва сдържаше сълзите си от страх, които силно напираха да излязат. Не искаше да плаче пред другите. Особено в последните си мигове.

А останалите... не бяха в по-добро състояние. Намджун и Джин бяха изпаднали в нервна криза, защото не знаеха как да спрат цялото това фиаско. Приятелите му, също като Хоби, бяха на път да се разплачат от страх. Не беше много розово положението.

Но най-тежко въприемаше нещата Юнги. Не можеше да понесе гледката. Гаджето му, или по-точно бившето гадже, имаше забит пистолет в главата и правеше ужасно измъчени физиономии. Сърцето на Мин направо се късаше от мъка. Искаше да направи нещо, каквото и да е. Само за да спаси приятеля си, който толкова много ценеше и не можеше да изгуби. Не и след всичко, което бяха преживели.

- Това не е честно... - проплака Юнги, привличайки вниманието на господин Лий към себе си. Колкото по-малко интерес показваше към Хосок, толкова по-добре. - Аз бях този, който не искаше да спре разследването. През всички тези месеци, аз бях този, който мотивираше Хоба да продължи търсенето на родителите си. Той много пъти изгубваше надежда и мислеше да се откаже, но заради моя инатли задник, ние никога не спирахме. Така че този, който заслужава да умре съм аз. Не той.