Love scenario ~Sope~

~028~

От името на неутрален разказвач*

Неделя.

Хосок лежеше безцелно на леглото си, зяпайки в тавана. Една част от него се чудеше с кое домашно да почне най-напред. А друга - се опитваше да измисли извинение да не пише, каквото и да е. Дали да не се направи на болен, че да пропусне часовете в понеделник...?

Не.

Той не бе такъв човек. Не лъжеше за такива работи. Бе добър и прилежен ученик, точно като приятеля му Джимин.

Но какво толкова, ако пропусне един ден?

Момчето стана бавно и отиде пред бюрото си, опитвайки се да разкара всички тези бунтарски мисли от главата си. Откога бе почнал да мисли такива небивалици? Нищо от това нямаше значение сега, стига да си напишеше домашното, както правеше всеки уикенд.

Просто си стресиран напоследък... да, това е от стрес. Всеки на моето място би искал почивка, нали?

Хоби продължи да се залъгва, докато ровеше из раницата си. Извади учебника по химия, който бе напълнил с бележки и формули още миналата седмица. Щеше да се стегне и да учи, както винаги! Майната му на напрежението! Хосок щеше да се справи със стреса, не бе кой знае какво. Отвори триумфално учебника, готов за нови знания.

Знания, които щеше да получи малко трудно без всички бележки, които си бе водил.

- К-какво? Но... къде са ми бележките? Трябваше да са точно тук. Всички определения и формули, които толкова време подреждах... къде отидоха по дяволите!? - извика Хосок на себе си, с надеждата да не са го чули долу. Започна да прелиства страниците със светлинна скорост, само за да открие, че всичко бе изчезнало. Този учебник бе по-гол и от чичо му на нудистки плаж. - Не разбирам, как така всичко се е изпарило? Кълна се, че довчера бяха тук. В библиотеката си бяха на мястото, не е възможно—

Тогава му светна какво може да е станало. Затвори учебника, за да види по-добре корицата. На която трябваше да има облекло и етикет с неговото име. А тук, тези малки, но значителни подробности липсваха от картинката.

- Мамка му...

Последно бе видял своя учебник пред себе си в библиотеката, на онази дървена маса. Точно преди той и Юнги да си приберат нещата. Нима...?

Хвана телефона си и потърси един определен човек в Месинджър.

- Не мога да повярвам, че ще му пиша...