Love scenario ~Sope~

~022~

От името на неутрален разказвач*

Събота.

Днес групата щеше да се събира в ново кафене. Всички бяха станали рано, че да свършат с домашните по-бързо. Бяха развълнувани за срещата си следобед. Но всеки имаше своя собствена причина. Джънгьон нямаше търпение, заради красивото кафене, което искаше да посети от месец, но никога нямаше време. Юнги, от своя страна, просто искаше да види Чими. Но Джимин бързаше, не заради компанията, а за да помогне на стария си приятел. А за Хосок... това беше една стъпка по-близо към намирането на истинските си родители.

А Шиумин се вълнуваше за пастите, които предлагаха там. Както казах, всеки си имаше собствена причина.

След толкова чакане, времето дойде и всички тръгнаха към уреченото място. Юнги и Хоби отново се срещнаха по път. Нямаше смисъл да се игнорират, така че решиха да обсъдят плана за "разследването". Ако въобще можеха да го нарекат така. И като за първи път от много време, никой не ги прекъсна, докато вървяха. Никакви странни старци или нежелани срещи с познати. Първият им нормален разговор, иначе казано.

След двадесет минути стигнаха до кафенето, където видяха Джимин. Когато дойдоха и братовчедите, влязоха вътре. Избраха си една голяма маса в дъното и започнаха така чаканата тема.

- Та, какъв е плана? - попита тихо Джънгьон, изваждайки тефтер от чантата си. Бяха се уговорили в групата им в Месинджър да записват идеите, които им хрумнат. Ако въобще им хрумнат...

- С една дума: Никакъв! - гордо обяви Хосок и се облегна назад. Цяла нощ мислеше как да подходят, но... единственото, което постигна бяха нови торбички под очите. Поне не сънува кошмара от инцидента. - Затова исках да се съберем днес. Сам няма начин да открия каквато и да е информация. Така че...

- Така че ние ще ти помогнем! Нямаш грижи, хьонг! - усмихна се окуражително Джимин. - Първият ми въпрос е, помниш ли нещо за тях? И най-малкото ще ни улесни!

- Не. Милиони пъти съм се опитвал да си спомня имена или местоположението на старата ни къща, но е безнадеждно. Помня им само лицата, гласовете и какво работеше татко.

- Пак е нещо! Каква му беше професията, тогава? - поинтересува се Шиумин, давайки знак на братовчедка си да запише отговора.

- Учител по литература. - каза сухо Хоби. - Не съм сигурен за класа, на когото е преподавал, но беше в училище далеч от вкъщи. Прибираше се късно и излизаше рано, за да е на време. Понякога отсъстваше и с дни, заради проекти. В дни като тези оставах само с мама. Но нейната работа... сякаш никога не е споменавала с какво се занимава. И тя като баща ми беше доста заета. Но тъй като не можеше да ме остави сам, работеше от компютъра в кабинета ѝ.