Love scenario ~Sope~

~018~

От името на неутрален разказвач*

Джънгьон, Шиумин, Джимин, Хосок и Юнги вървяха тихо след господин Чой. Учителят им ги беше наказал да изчистят цялото училище, защото нарушиха дисциплината по време на входното по химия. Но младежите не можеха да се оплакват, очакваха нещо много по-ужасно и тежко. Бяха благодарни, че се разминаха само с чистене. Пък и бяха пет човека, колко трудно щеше да е?

Два етажа. Дузина зали. Към десет ателиета. Почти сто стаи.

И да не забравяме невероятно голямото фоайе.

Но засега единствената им грижа беше да намерят нужните материали. За целта трябваше да отидат в другия край на училището до килера на чистачката.

- Още не мога да повярвам, че си позволихте да говорите по време на часа ми. Не само, че е неуважително към мен, а и към съучениците ви. - ядоса им се преподавателя. - И то точно вие да го направите. Джимин, та ти си отговорника на 11В! А доколкото разбрах Джънгьон и Хосок имат отличен успех по химия и никой учител не се е оплаквал от вас двамата! Шиумин... всъщност за теб абсолютно нищо не знам, защото почти не се забелязваш в час. Никога не говориш, че чак забравям, че си тук. Въпреки че от Мин... - господин Чой се обърна към Юнги, който беше ококорил очи от страх. - ... от него очаквах такова нещо. Всички колеги ме предупреждаваха за Г клас и ужасното му държание. Особено на някои специфични ученици. - Юнги бързо разбра, че става дума за неговата група. Колкото и да му беше забавно да прави бъркотии и да ядосва учителите, не обичаше репутацията си. Всички го знаеха като "лошото момче, което е на косъм от изключване". Хората си вадеха грешни заключения и отказваха да станат приятели с него. Първоначално му беше малко самотно, но след девети клас свикна. Той беше поредния неприличен ученик. Рисуваше възхитително и изкарваше добри оценки по повечето предмети, но това не правеше впечатление на никого. "Той не е нищо повече от нехранимайко... пълен провал.". Но никой не си даваше сметка, че думите можеха да нараняват дори привидно лишеният от емоции Юнги.

Но отчасти и затова хареса толкова много Джимин. Той го виждаше като повече от вандал. Повече от грешка. Мин си беше намерил не един, а трима приятели. Единствената пречка беше този Хосок, но нямаше да се спре.

- Охх, имам чувството, че тази стая е на километри от лабораторията по химия. Сякаш вървим с часове! - простена Шиумин и се нацупи. Братовчедка му се изхили и го сръчка в ребрата, за да спре с празните приказки. Не искаше да ядоса господина им повече.