Love scenario ~Sope~

~039~

От името на неутрален разказвач*

Понеделник.

Никой не харесваше понеделниците. Фактът, че трябваше да ставаш в небожно ранни часове, само за да отидеш в този затвор, познат още и като училище... лесно можеше да ти съсипе настроението. Умора, депресия и отчаяние... да, учениците бяха свикнали с тези неща. Днес не беше изключение.

Повечето едва изтърпяха първите седем часа, но химията им се стори като пълен кошмар. Същото важеше и за учителят им, господин Чой.

- Вижте какво, скъпи мои ученици. - започна той, на висок тон. - Не е спряло да вали сняг от три дни и ако не си тръгна скоро, няма да мога да отрия колата си. Не обичам да се скитам като маймуна на паркинга, в продължение на час. Още повече не обичам и да я чистя вкъщи от тоя шибан сняг, който само ми трови живота. Не ми правете проблеми и не удължавайте часът допълнително. Просто си мълчете и пишете послушно урока. Днес ще учим за скоростта на химичните реакции, а следващият път ще направим едно по-специално упражнение и ще наблюдаваме някои от реакциите.

Преподавателят им взе един черен маркер и започна да пише и рисува по дъската, все едно бе роден за това. Искаше да свършат бързо и нищо нямаше да го спре.

През това време нашите герои на шеста маса преписваха послушно всяка формула и всяка реакция, все едно от това зависеше живота им.

- Хосок, имаш ли гума? - попита изведнъж Юнги. От няколко урока насам пишеше с молив в тетрадката си. Изглеждаше по-подредено и нямаше опасност химикалът му да свърши. Отново.

- Заповядай. - Чонг му подаде зеления си моливник и продължи с воденето на записки. Преди щеше да се ядоса, че му иска нещата. Още повече, че заради това ги наказаха в началото на учебната година. Но сега... бяха в добри отношения. Изненадващо добри. Колко неочаквано, че хора с толкова различни характери биха се сприятелили така бързо.

- Мерси! - Мин му върна моливника и започна да трие последните две формули. Хосок му хвърли един бърз поглед. Косата му бе пораснала и сега стигаше почти до раменете. Тъмните му очи се бяха съсредоточили над тетрадката, но ако се вгледаш достатъчно добре, щеше да забележиш онзи красив блясък. Лицето му бе сериозно и стегнато от напрежение, но дори така, Хосок пак успяваше да го намери за сладък.