Love scenario ~Sope~

~025~

От името на неутрален разказвач*

Четвъртък.

Джънгьон, Джимин, Шиумин, Юнги и Хосок стояха прави пред общината на Сеул. Да, този ден беше дошъл. Щяха да влязат вътре и да намерят информация за родителите на Хоби. Адреналинът им се покачваше с всяка секунда, а очите им блестяха нетърпеливо.

Все едно бяха на приключение.

- Не можеше ли поне да се преоблечем, вместо да идваме направо след училище? Униформата ми мирише, пък и не изглеждам добре в нея. - оплака се Шиумин и си завъртя очите като в индийски сериал.

- И да губим ценно време? Да бе! Няма никакъв смисъл да се приберем и след броени минути пак да излезем, но с нови дрехи. Някога ще спреш ли да се филмираш, Мини? - попита Джънгьон с лека досада. Понякога не можеше да повярва, че споделя една и съща кръв с този.

- Първо, не ме наричай Мини. Знаеш колко мразя този прякор. Второ, работата на филмар е пълен работен ден. Не е толкова лесно, колкото изглежда, любима ми братовчедке!

- Шиумин, аз съм ти единствената братовчедка.

- Някой да те е питал?

- Просто да влизаме. - нареди Хосок и всички го последваха, стискайки презрамките на раниците си.

След като изкачиха всичките дванадесет стъпала, които им се сториха мъчителни след седем часа в училище, влязоха в голямото фоайе. Подът беше покрит с мраморни плочки, толкова добре изчистени, че можеха да си видят отражението. По стените бяха закачени графици, табла с информация, портрети на различни известни личности, но най-интересното бе гигантското знаме на Южна Корея.

- Доста патриотично, а? - попита риторично Юнги, не очаквайки отговор. Но такъв все пак получи.

- Да бяха сложили китайското знаме... и без това половината неща тук са китайски. - промърмори Хоби. Останалите преглътнаха напиращия им се смях и продължиха напред.

Пред тях имаше общо десет гишета, като всяко имаше табелка над себе си. След известно четене, петимата отидоха до шестото.

- С какво мога да ви помогна? - попита жената от гишето. Беше им се ококорила насреща, но не от изненада. Просто косата ѝ беше толкова опъната от кока ѝ, че мигането беше трудност.

Джънгьон излезе пред момчетата и пое инициативата да говори. Беше преговорила целият план поне три пъти, но все още беше притеснена. Всичко зависеше от актьорските ѝ умения и доверчивостта на работничката пред нея. Дано да им се беше паднала тъпа!