Love scenario ~Sope~

~056~

От името на неутрален разказвач*

Събота.

Най-после уикенда бе дошъл! Време за почивка, мързелуване и спане до късно. Макар да бе само два дни, това безценно време бе любимо на всички. Особено учениците, които получаваха милион доклади, есета и проекти за домашна работа. Не беше лесно, особено в по-горните класове. Но поне в събота сутринта можеха да си спят до обяд. Или поне така се предполагаше. Нещата при семейство Чонг бяха малко по-различни, както винаги.

Хосок се събуди много преди алармата си, заради някаква дразнеща миризма на... изгорено? Нима наистина надушваше нещо да гори? Едва ли. Но след известно време стана толкова натрапчива, че се наложи да слезе на първия етаж и да види какво за бога става. Отиде право в кухнята, където видя майка си, по оцапана нощница, да се кара с тостера. Който буквално пушеше. Да, типична сутрин за семейство Чонг.

- Мамо, какво правиш? - попита той и внимателно се приближи към бясната си майка. Тя се обърна към сина си и погледа ѝ рязко омекна, все едно бе видяла своето спасение.

- Хосоки, миличък! - извика щастливо тя. - Радвам се, че дойде! Исках да направя препечени филии за закуска, но тъпият тостер не ги връща от двадесет минути! Бях готова да го изхвърля в кофата!

- Като за начало, може да го изключиш от контакта... - въздъхна Хоби и изключи "тъпия тостер". - Ще си сипя корнфлейкс, ти можеш да оставиш филиите на страна. Имаш късмет, че не запали пожар...

- Просто исках да приготвя нещо лесно за всички, но явно и това не е по силите ми. Съжалявам, че те събудих по-рано. - отвърна майка му, наистина разочарована. Не беше от най-добрите готвачи и от време на време и ставаше тъпо, че не може да направи нещо вкусно за семейството си.

- Няма проблем, мамо. И без това днес имам излизане и ще е хубаво да се приготвя от рано.

- Какво излизане? Защо разбирам чак сега?

- Не ти ли казах? Ще ходя у приятел, нищо особено. - отвърна Хосок и започна да яде от зърнената си закуска, мълчаливо.

- А какъв е този приятел? Да не говориш за Джимини? Отдавна не си ми разказвал за него, как е той?

- Добре е, но не говоря за него. Ще ходя у Юнги.

- Юнги ли? - учуди се жената. Май беше чувала това име преди, но не и говореше нищо. Но това си бе обяснимо, все пак Хосок си мълчеше за Юнги през цялото това време. Някои работи искаше да ги запази за себе си. - Кой е този?