~048~

135 22 44
                                        


От името на неутрален разказвач*


Хосок си обу ботушите и излезе навън. Беше първият учебен ден след коледната им ваканция. Времето бе все така студено, но вече бяха свикнали със сините пръсти и червените бузи. Снегът намаляваше с всеки изминал ден и с малко късмет щеше да се е стопил до края на януари. Скоро щеше да свърши и първият учебен срок, което значеше само едно. Класна. Но Хоби имаше добро предчувствие за всичко това. Днес щеше да е поредният хубав ден, който щеше да прекара с най-близките си приятели. Нищо не можеше да го развали—

- Йо, Чонг Хосок! Закъсняваш! - извика някой зад него.

Хоби се обърна и видя Юнги, подпрял се на оградата. Беше с голяма синя шапка, от която едва се виждаха очите му. В едната си ръка държеше пластмасова чаша с бог знае какво вътре.

- Да закъснявам ли? Аз съм точно навреме, за твоя информация! Просто ти си подранил. - отвърна Хосок и тръгна към него. Преди два дни се бяха разбрали да ходят заедно на училище, но явно трудно щяха да се разберат.

- Следващият път ще закъснея, за да не те чакам в този студ.

- Дори не е толкова студено. Просто се филмираш~! - усмихна се Чонг, но Юнги си замълча. Беше твърде зает да пие течността от чашата си. - И какво пиеш? Кафе?

- Кафето има вкус на горчив спирт. Почти никога не го пия, освен ако няма мляко. Предпочитам по-сладките неща. - отговори ментокоското и продължи с питието си. - Това тук е какао. Родителите ми са тук за още седмица и мама поиска да ми направи малко за из път.

- Имаш добра майка. - отвърна Хосок.

- Като се замисля, май не съм виждал твоята...? Трябва някой път да ни запознаеш. - предложи Юнги.

- Искаш да се запознаеш с родителите ми? От къв зор?

- Просто ми е интересно да видя какви хора са те отгледали. Пък и бих искал да те опозная още малко.

- Аха... определено не звучиш крийпи. - засмя се Хосок. - Но не се ли познаваме достатъчно добре? Приятели сме от... пет месеца?

- Може и да си прав. Но имам чувството, че има още много неща за теб, които те първа ще науча.

- Тогава ето един факт за мен! И аз не обичам вкуса на кафето. Не само ти предпочиташ сладките неща. - двамата продължиха да си говорят по път към училище. Разказваха си случайни неща за себе си и откриха изненадващо много прилики.

Love scenario ~Sope~Tempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang