Love scenario ~Sope~

~021~

От името на Хосок*

Петък.

Нямам си и на идея какво става в живота ми в момента. Дори не знам къде се намирам или къде трябва да се намирам. Имам толкова много въпроси, на които никой не може да отговори. Поне не още.

Не съм бил толкова разсеян от... всъщност никога не съм бил толкова разсеян. Дори не усетих кога свърши училищната седмица. Вторник сякаш бях само физически на даскало, но не и психически. А сряда за малко да закъснея за литературната конференция първия час. Постоянно мислех за онова писмо. На няколко пъти се опитах да говоря с Баба Стоянка дали знае нещо, защото все пак тайната стая беше в нейния килер. Така де, в склада. Но всеки път когато я срещна, хуква на някъде. Отбягваше ме и това само правеше нещата още по-подозрителни. Не разбирам как една чистачка, която продава трева на абсурдно ниски цени, може да има нещо общо с родителите ми. Които уж се водеха мъртви?

Все едно живея във филм. Никога не съм разбирал драмите на тийнейджърите, защото ми се виждаха нелепи и твърде пресилени. Не мислех, че някога ще срещна такива хора в истинския живот, но ето, че самият аз станах такъв.

Но лошата част са кошмарите. Вече са почти всеки ден. И сякаш стават все по-реални всеки следващ път. Вече и торбички ми се заформят под очите. 

А родителите ми... с тях не съм в много добри отношения. Не си говорим, освен на вечеря. Още им се сърдя, че не искат да ми помогнат.

Обаче има и нещо хубаво в този хаос. Сдобих се с нови приятели, които са на моя страна. Въпреки че Юнги не е сигурно дали го броя за приятел. Но няма да лъжа, в началото ми беше по-неприятен. Сигурно защото вече всеки ден излизам с четиримата. Обядваме заедно, чакаме се след часовете... дори се поздравяваме по коридорите, вместо да се разминаваме като непознати. Не очаквах, че ще са толкова забавна компания. Джънгьон се вълнува и от най-малкото нещо и когато започне да говори никой не може да я прекъсне. Шиумин, от друга страна, само се оплака от живота и се филмира за повечето неща. Техните спорове са толкова смешни за гледане... личи си, че са една кръв. И най-важното: Джимин се забавлява не по-малко от мен. Не съм го виждал толкова щастлив откакто завърши с пълно шест за годината в осми клас. Не че в другите години не завърши с отличен успех, просто с времето му свикна.