Love scenario ~Sope~

~009~

От името на Хосок*

- Прибрах се! - извиках още от влизането си вкъщи. След като оставих Майки при мама да го изкъпе, се отправих към стаята си. Цопнах се на леглото и извиках право във възглавницата. Бях повече от ядосан.

Как може такъв идиот като Юнги да съществуваше? Ще развали всичко! Четири години работя върху плана да разкрия чувствата си на Джимин и сега този дребос ще съсипе мечтите ми.

И всичко това се случва, защото някакво рандом момче от Г клас, който се прави на интересен, влезе с гръм и трясък в живота ми по възможно най-лошия начин. Дори не преувеличавам! Толкова го ненавиждам, та той е трън в задника.

Обърнах се по гръб на леглото и погледнах към тавана. Казват, че всички хора, които познаваш са влезли в живота ти с цел. С някаква причина. Тогава каква е неговата? Да ми покаже, че за да съм с Джимин трябва да се потрудя? А може би той е моя смъртен враг. Въобще има ли такова нещо? Вероятно премислям твърде много нещата.

И все пак.... каква е неговата идея? Защо точно той от всички възможни хора в цялото скапано даскало. Та, той е на косъм от изключване от училище! Просто не е за вярване... вселената ми се подиграва.

А може би не той е дошъл в моя живот, а аз в неговия? Тогава какво се очаква от мен? Всъщност защо въобще си мисля за него толкова много? Ние не сме свързани по никакъв начин, а се срещнахме напълно случайно. Едва ли има някаква логика в запознанството ни.

Просто се надявам Джимин да не му се хване. Той е толкова очарователно и мило момче, но и наивно за жалост. А ако му разбие сърцето... няма да мога да го преживея. Чими значи много за мен, не искам да остане сам и разбит, още повече от курвар като Юнги.

- Оффф, така няма да стигна до никъде. Трябва да спра да мисля за Мин или ще получа мигрена. - прошепнах тихо на себе си. Просто не мога да продължавам така. Той и мазната му физиономия не ми излизаха от главата. Какво ми имаше? Все едно се разболявах.

Ръката ми несъзнателно се отправи към челото ми и усетих силна топлина. Не ми беше за първи път да се затопля толкова бързо от нищото. Нямах температура, просто е нещо като... рефлекс? Винаги когато се превъзбуждах или някоя емоция ме завладяваше напълно, ставаше така. В момента бях толкова ядосан... на света... на тъпата съдба... но най-вече на този идиот, Юнги. Позволяваше си твърде много. Джимин никога нямаше да е негов и явно трябва да го научи по трудния начин. Няма да се откажа толкова лесно. Надеждата умира последна и щях да покажа на Мин колко упорит мога да бъда!

~
~
~

Глава по-кратка от 1000 думи? Чак не мога да повярвам хд